(B) Събуждане - блиц интервю за Дарик Финанс

Кога ще се събуди БФБ? С края на отпуските и началото на септември или на по-късен етап от годината?

Със сигурност ще има някакво раздвижване на БФБ, но не бива да забравяме, че големите обеми, оборотите и значителните промени идват водени от екзогенните фактори. По-скоро трябва да възстановим политическото и икономическото доверие в нашата икономика и политика, за което аз не съм сред големите оптимисти.

В същото време е много важна и ситуацията навън, не зависи само от нас. Дори да сме в отлична форма, трябва да предоставяме значително по-добри условия за инвестиции, за да ни обърнат внимание.

Наскоро попаднах на проучвания, в които водещи американските анализатори твърдят, че до месец юли 2009 година ще фалират още американски банки. Сумарно, очакванията са за отписани активи в порядъка 1 до 2 трилиона долара. Това означава до 1-2 трилиона изчезнали средства от икономиката - средства, които практически спират да обслужват икономиката.

При това положение външният фактор едва ли ще окаже значително влияние.

А може ли де се очаква активизиране на местните инвеститори, които разполагат със свободни средства и биха искали да ги вложат при така оформилите се ниски нива на акциите?

По отношение на местните инвеститори, има свободни средства, така нареченият sideline cash, който стои и чака момента за влизане на пазара, но кога ще влезе този кеш, коректно е да попитате колегите от фондовете.

Може би раздвижването ще се случи септември – октомври. Като цяло очаквам нещата на българския капиталов пазар да продължат още леко надолу, но за малко. Върху някои колеги все още ще има натиск, имам предвид фондовете, и този натиск ще потисне още малко пазара.

Предполагам, че ако макроданните се стабилизират и големите компании покажат резултати за четвъртото тримесечие, това вече може да започне да изтегля нещата напред. Но чисто психологически мисля, че първите отчети на 2008-ма година ще са по-решаващи, защото има една такава логика - тя годината така или иначе е тръгнала на зле, да изкараме лошите новини сега, а догодина хем ще имаме скрит резерв, хем ще зарадваме пазара с по-добри новини.

Често мениджърите на публични компании показват такава логика.

(C) Петролът, Акциите и БФБ

Взаимоотношението между цената на срочен пазар на петрола и долара по правило е обратнопропорционална. Очевиден фактор бе поевтиняването на долара на САЩ до $1.60 спрямо евро. Част от поскъпването на петрола се дължи именно на този доларов ефект.

Поскъпването на долара разбира се е фактор, който дава спокойствие на американските инвеститори и би могъл да ги подтикне към експанзия на развиващите се пазари. Разбира се отчитайки по-високите рискови на развиващите се пазари, това едва ли би станало мигновено. Още повече, че очакванията за лоши макро-данни свързани с ипотечната криза все още са преобладаващи, а това едва ли би развързало кесиите на големите институционални инвеститори. Не бива инвеститорите да разчитат единствено на цената на петрола като съществен фактор върху глобалната ликвидност, за да предприемат инвестиционни решения, както в България, така и извън страната. Този фактор е изключително волатилен и промените, както при повишаване, така и при понижаване се развиват с еднакъв магнитут.

(R) Конвертируеми облигации и Привилегировани акции

Коктейлът от макро-икономически и финансови данни е забъркан с множество горчиви съставки, които остават в инвеститорите, тръпчив вкус: стагфлиращата американска икономика, ръстът на цените на горивата, обедняващите потребители, инфлационният циклон в Европа, забавянето на продажбите на дребно и последно, но не по значение, отсъстващата липса на доверие на пазарите. Понижената рискова толерантност, породена от кризата е може би явлението, което ни връща към тангентата на рационалността, където страхът балансира алчността. Отрезвяването на инвеститорите, дойде в следствие на стагфлацията в американската икономика, развиваща се в паралел с глобалната финансова криза, породена от пукането на балона с ипотечните облигации и поведе пазарните участници към по-ниско рискови инвестиции ... поне за сега.

С цел по-добро разбиране на състоянието на глобалните пазари, би следвало да погледнем към неговият генезис, който се базира на високата рискова толерантност на финансовите институции и алчността за собственост на американските потребители. В допълнение, трябва да отчетем и приносът на отделите за структурирани продукти, ипотечните брокери, агенциите за кредитен рейтинг и не на последно място регулаторните институции. Колосалната нужда за набиране на финансови средства породи изграждането на огромна инвестиционна мрежа. Всяка брунка в тази мрежа бе наясно с рисковете от начинанието, но бе убедена в способността си да прехвърли или смекчи тези рискове. Твърде скоро обаче се оказа, че има погрешно разбиране на риска, като такъв, какъвто го познаваме, което бе и причината за уволнения на близо 100,000 високо-образовани финансови професионалисти и отписани вземания на банковата система за близо $400 милярда. Очакванията за загуби надхвърлящи $1 трилион, без това да отчита негативното влияние върху застрахователните компании, монолайн застрахователите, собствениците на недвижими имоти, здравето на финансовата система и др.

Отчитайки екстремната волатилност и потъващото доверие към глобалните облигационни и капиталови пазари, инвеститорите и професионалистите от бизнеса трябваше да се справят в една нова реалност на риск и доходност. Впрягайки волатилността на пазарите чрез инкорпорирани опции в конвертируеми облигации, инвеститорите могат да очакват спокойно преминаването на рецесионната буря и с нетърпение да посрещнат икономическият бум след това изоставяйки инструментите с фиксирана доходност и прегръщайки потенциалът за ръст, който предоставят капиталовите инструменти. Разбира се подобна опция предлагат и привилегированите акции, чрез които може да притежаваме своята част от компанията, без да понасяме с пълна сила високият риск от разклатените фундаменти на компаниите, ... поне за известно време.

Ето и някои от причините поради, които инвеститорите биха предпочели конвертируеми облигации и / или привилегировани акции в бурните понастоящем финансови морета.

Конвертируеми облигации

Конвертируемите облигации, привличат компаниите издатели с по-ниското купонно плащане, което обикновено и намалява данъчните задължения на емитента, не изисква обезпечаване с парични средства и предотвратява размиване на основния капитал.

Всички тези предимства увеличават своето значение в периоди на по-високи спредове и пренасочване на ресурсите към висококачествени активи.

При настоящите нива на лихвите, издаването на конвертируема облигация, би спестило 300-400 базисни точки купонни плащания. (2)

За инвеститорите конвертируемите облигации предлагат времева опция, даваща им право да изчакат по-добри ценови нива, обикновено по-висок доход от купона спрямо дивидентното плащане на акциите, ограничение на загубата и разбира се защита на стойността на инвестицията при промяна на лихвените нива.

В последното тримесечие на 2007 г, американските и европейските конвертируеми облигации отбелязаха нарастване с 25 процента спрямо същия период на 2006 година. Тези ценни книжа осигуриха убежище за инвеститорите от ипотечната криза, която причини повишаване на цената на заемните ресурси до най-високи нива за последните пет години. ⁽³⁾

Привилегировани акции

Причините поради, които привилегированите акции биха се оказали финансово атрактивни за компаниите издатели са по-ниските лихвени плащания, обикновено с право на задържане на изходящите парични потоци в трудни за компанията времена, предварително известни парични потоци, по-нисък ливъридж и обикновено включена кол опция. Още повече, че привилегированите акции, се признават от повечето регулатори за капитал от първи ред, което осигурява допълнителна капиталова стабилност и адекватност на банките и позволява „закърпване” на баланса при кредитни загуби и отпивания на активи.

Тягостните условия на набиране на капитал доведоха много компании до идеята за издаване на привилегировани акции. Издателите трябваше да предложат наистина атрактивни условия, за да продадат тези по-големи от обикновено емисии. Това с пълна сила важеше и продължава да важи за финансовия сектор, където повечето от новите емисии имат висока купонна лихва и някои включват опция за конвертиране в обикновени акции. Скорошни емисии на привилегировани акции като тези на Банк ъф Америка ($6 милиарда), Мерил Линч ($2.7 милиарда), Ваковиа ($3.5 милиарда) и Лимън Брадърс ($4 милиарда), само потвърдиха пренасочването на предпочитанията на декапитализирания банков сектор. ⁽⁴⁾

За инвеститорите, привилегированите акции обикновено предлагат времева опция за изчакване на по-добри ценови нива, частично ограничение на загубите, предварително известен паричен поток и много често данъчни облекчения за получения дивидент.

Сравнявайки средния процент по скорошните емисии на привилегировани емисии, който е близо до 8.0%, спрямо дългосрочната доходност на широкия индекс – 10.5%, не можем да пропуснем разликата от 250 базисни точки дисконт в полза на издателите. От друга страна ако сравним последните три години на същия индекс, доходността е близо 5.5%, което сравнено с 8.0 % доходност от привилегированите акции е близо 250 базисни точки по-малко атрактивно предложение. Въпреки това, средностатистическия инвеститор е доволен да получи по-ниска доходност в замяна на гарантирана минимална доходност и потенциал за ръст заложен в опцията. Във същото време средностатистическия издател на емисията е склонен да приеме по-ниските в сравнение с обикновените акции, плащания, като предлага опцията да изкупи от своите инвеститори съответната емисия при по-добри времена.

Доказателство за увличането по конвертируеми облигации и привилегировани акции на капиталовите пазари може да бъде открито в тенденциите за през последните няколко години, ако те бъдат сравнени с резултатите от емисиите на облигации и акции, съответно.

Преглед на данните на SIFMA разкрива сериозна преднина на конвертируемите облигации, които демонстрират ръст на новите емисии за периода 2005-2007 година, от близо 80% ⁽⁵⁾*, докато обикновените корпоративни облигации показват едва 27% ръст за същия период. Не толкова диаметрални, но значително различни са темповете на ръст и на пазара на привилегировани акции, чийто годишен ръст на нови емисии възлиза на 13.5%, в сравнение със 7% ръст при емисиите на собсвен капитал за периода 2005 – 2007 година. ⁽⁵⁾ **

Опитвайки се да погледнем за миг напред във времето, аз вярвам, че идните шест до дванадесет

месеца, малцина ще наблюдават продължителен ръст в цените на обикновените акции, тъй като реалните марджини биват свивани от инфлацията, продажбите спадат, а лихвените нива очаквано нарастват. Това между другото намери отражение в първите отчети за полугодието на американските и европейските компании.

Още по-малко инвеститори биха посмяли да стимулирали пазарите на структуриран продукти и деривати, тъй като несъмнено ще влошат настоящата ситуация. Ето защо настоящата пазарна рамка на умерен-риск-умерена-доходност осигурява възможност за ръст, при инструментите с инкорпорирани опции, които абсорбират риска, като конвертируемите облигации и привилегированите акции.

⁽²⁾ www.reuters.com

⁽³⁾ www.bloomberg.com

⁽⁴⁾ www.en.wikipedia.org

⁽⁵⁾ www.sifma.org

* данни на Securities Industry and Financial Markets Association (SIFMA) и Reuters

** данните за м. 11 и 12, 2007 г., са прогнозни // номинален ръст на обема

(C) Връзката между икономиката и капиталовия пазар

Прогнозите на МВФ за реален ръст на българската икономиката, в синхрон с прогнозите на по-оптимистичните с 50-100 bp водещи финансови институции, сочат надолу. Нелогично е да допускаме, че макро-фундамента в нашата икономика ще е изключение и няма да влияе върху капиталовият ни пазар.

Забавянето в световната икономика ще се отрази в различна степен и по различно време на отделните държави, индустрии и компании. Степента на конкурентоспособност, умението за привличане и задържане на генериращи продукт инвестиции, политическата, фискалната и монетарната стабилност са ключови фактори, които анализаторите на чуждестранни фондове оценяват при решение за международна диверсификация. В допълнение натежават и адекватност в образованието и подготовката на кадри, инвестициите в R&D, правителственият дълг и небалансираният с инвестиции дефицит по текуща сметка.

Моите лични опасения са, че поставените в курсив фактори са неубедително представени в нашата икономика и не са предпоставка за бързо преодоляване на глобалната криза, както от публичните, така и от частните компании.

(C) Кризата, Регулацията и Разликата в действителността

Кризата на световните капиталови пазари, породена от свръхконсуматорството на американския потребител и нискокачествените ипотечни кредити, е трудно определима като избухнала наскоро, тъй като икономиката на САЩ демонстрира първи сигнали за забавяне още в началото на 2006 г. Генезисът на кризата е по-скоро в слабости, свързани със занижените изисквания за кредитиране зад океана, т.н. no docs кредити, NINJA (No Income, No Job, and No Assets) кредити и други подобни. Тоест не достатъчно стриктна се оказва регулация на финансовите, а не на капиталовите пазари.

Разбиранията на регулаторите за управление на риска почиват върху академично амортизираната нормална дистрибуция на доходността. На нормална дистрибуция са подчинени практически и повечето нормативни изисквания за управление на риска. По-съвременните изследователи наблюдават, че в състояния на стрес на капиталовите пазари, разпределението на доходността следва т.н. Пауър дистрибуция (Power distribution). Казано по-друг начин по време на криза пазарите забравят за стандартното отклонение, за коефициента на вариация такива, каквито ги познаваме заедно с регулаторните органи, дори смело пренебрегват теорията на Марковиц и сие. В контекста на ликвидна криза хипотезата за диверсификация на портфейл с международни инвестиции при корелации на пазарите, близки до единица, е безпочвена.

Нека не забравяме и реактивния закон "Сърбънес - Оксли" (Sarbanes - Oxley Act), сътворен в отговор на фалита на "Енрон" и създаващ към днешна дата повече трудности, отколкото решения.

Това, от което имат нужда пазарите, не само в трудни времена, а винаги и по всяко време е не по-строга регулация, а работеща, практически приложима и разбираема за регулирани и регулиращи регулация.

(C) Очаквания за отчетите 08Q1

В контекста на американската стагфлация, повишената инфлация в Еврозоната и в България очакванията са за разнопосочна монетарна политика от двете страни на океана - рестриктивна в Европа и България и либерална в САЩ.

Редно е все пак да диференцираме компаниите на база няколко важни фактора и да прецизираме очакванията си по индустрии и компании: степента на задлъжнялост (ливъридж) на емитентите и тяхната стабилност, отразена в риск премията, с която получават външно финансиране; умението на компаниите да прехвърлят инфлационната тежест върху клиентите си, за да генерират по-висока реална доходност за своите акционери; способността им да генерират и задържат достатъчен доход, за да самофинансират развитието си; зависимостта на приходите и разходите от енергийни и минерални суровини, както и от валутни курсове.

Като изключим сезонността в отчетите на една част от публичните компании и отразявайки времевия лаг при влиянието на гореспоменатите фактори, моите лични очаквания са за по-добри парични потоци от основна дейност, а надеждите ми са и за по-високи реални свободни парични потоци спрямо същия период на 2007 г.

(C) Връзки с Директорите за връзки с инвеститорите

Диалогичността и адекватността на директорите за връзки с инвеститорите (ДВИ) на публичните компании е силно поляризирана. БФБ има своите отличници в корпоративното управление с достъпни ДВИ, които редовно информират пазара за значими събития в компанията. За съжаление този вид компании са истинско малцинство.

Преобладаващата маса ДВИ, ако въобще такива практически има, са индиферентни към своите миноритарни акционери и обслужват основно мажоритарните собственици и регулаторните органи. В общия случай разбирането за поддържане на контакт с анализатори и инвестиционни консултанти представляващи инвеститори се свежда до учтива препратка към вече публикувани отчети и съобщения, които анализаторите са отразили в своите модели минути след тяхното публикуване.

За правилния анализ на дадено дружество обаче е необходимо много повече от отчети, необходимо е разбиране на дадения бизнес, конюнктурната среда в която оперира, визията на мениджмънта за развитието на компанията, ако щете дори поглед върху производствената база на компанията.

Аналитичните отдели оценяват степента на прозрачност на една компания и все по-често премират тази прозрачност. Компаниите с „прозрачност” близка до регулаторно изискуемата не само демонстрират пренебрежение към пазарът, но и затвърждават негативната тенденция към търговия с вътрешна информация поради липса на достатъчно публична такава.

(C) Фиксиран валутен курс и връзката му с капиталовия ни пазар

Номиналната стабилност на българския лев спрямо еврото е солидна предпоставка за чуждестранни портфейлни и преки инвестиции в публични и частни компании в България. При анализ на макроикономическите показатели на страната, в частност дефицит на текущата сметка и външен дълг, въпросът за ползите и вредите от фиксиран валутен курс остава многозначен и спорен. Когато обаче отчитаме отношението на чуждестранните инвеститори към българската икономика наличието на фиксиран курс BGN/EUR отговорът е еднозначен и позитивен –минимален валутен риск.

Приемането на България в Еврозоната е една малка крачка, но до тази крачка, както на бизнес, така и на правителствено ниво имаме да извървим изключително дълъг и трънлив път. Ползите за капиталовия ни пазар биха били по-скоро в частта изпълнени политически ангажименти, които от своя страна биха рефлектирали в още по-високо доверие на чуждестранните инвеститори и евентуална премия и/или по-ниска изискуема норма на дисконтиране към български емитенти.

Практически разликата би следвало да е фокусирана върху промяна в степента на доверието на чуждестранните инвеститори, а не върху промяна във номиналния фиксиран курс.

(C) Да направим пазарът по-ефективен

Покупката и продажбата на един и същ пакет ценни книжа в един ден повече от един път (интрадей търговия) е нормална практика на развитите капиталови пазари. Задължението за проверка за наличност на ценните книжа в депозитарната институция (Наредба № 38, чл.35, ал.2) при сетълмент Т+2 представлява практическа преграда пред динамична интрадей търговия в момента в България.

От една страна, интрадей търговията стимулира трейдърските настроения на пазара, което е в разрез с инвестиционния подход при избора на компании. От друга страна, наличието на възможност за по-честа промяна на инвестиционното решение и опция за спекулации (това не е мръсна дума в инвестициите) и арбитраж относно всички пазарни позиции е предпоставка за високоликвиден, динамичен, наситен с големи обеми пазар. Последното е основен фактор за подобряване на пазарната среда, като стимулира прозрачност и гъвкавост, както и постигане на консенсусна пазарна цена, която отразява интересите на всички участници, а не само на тези в сетълмент период, по-голям от Т+2.

Имайки амбиции за развитие на пазар на деривати в България, бих добавил само, че ако при капиталовите пазари интрадей търговията стимулира по-висока ефективност на пазара, при пазарите на деривати тя е необходимост.

(C) Може би кризата ни прави по-добри анализатори

Прогнозирането на финансови резултати е в основата на фундаменталното оценяване на всяка компания. Настоящата вътрешно присъща стойност на компаниите е функция на три основни фактора: правопропорционална връзка с (1) паричен поток, (2) прогноза за ръста на паричния поток и обратнопропорционална с (3) изискуемата норма на възвращаемост на собствения капитал.

Когато прогнозният ръст на всяка компания не достига, очакванията на инвеститорите, още повече когато тези очаквания са заложени в проспект за публично предлагане, както по света, така и в България преоценяват настоящата вътрешно присъща стойност на компанията. Паралелно с понижаването на оценката на компанията инвеститорите преосмислят и доверието в мениджмънта, което е един от ключовите фактори при оценка на компанията.

С развитието си капиталовият ни пазар изостря сетивата си към публичните компании и прецизира своите оценки за всеки емитент. Публичните вече компании би следвало да не забравят своите ангажименти към инвеститорите, които са им предоставили финансов ресурс на база на очаквания за развитие на бизнеса им, водеща до доходност от направените инвестиции.

(С) Федералният резерв, Паричната политика и Капиталовите пазари

Кризата в САЩ се обуславя предимно от липсата на ликвидност във финансовата система. Логично е поевтиняването на липсващия ресурс - пари, да прелее повече средства както в икономиката като цяло, така и на капиталовите пазари. От друга страна, когато дадена промяна в паричната политика е очаквана, ефектите от тази промяна са по-незначителни, отколкото, когато промяната е неочаквана за икономиката и пазарите.

Важен е фактът, че Федералният резерв има два мандата - поддържане на ниска инфлация и стимулиране на икономически ръст. Последствията от очаквано съществено увеличаване на паричното предлагане по-скоро биха довели до краткосрочна промяна в настроенията на потребителите и пазарите. В дългосрочна перспектива обаче това би стимулирало значително инфлационните процеси в САЩ.

По-важен в случая е отговорът на въпроса ръстът в паричното предлагане в САЩ ще успее ли да стимулира американските потребители и бизнес. Тъй като стимулирането на пазарите с инфлирани парични ресурси не води до съществен реален ръст на икономиката и пазарите.

(C) Технически, Фундаментален и Количествен Анализ

Основните слабости на техническия анализ се крият в предположенията допускащи самия анализ. Първата порочна хипотеза е че цените на ценните книжа следват даден тренд, което е емпирично отхвърлено. Втората хипотеза, която с особена сила не работи за развиващите се пазари (в това число Източна Европа) е липсата на достатъчен обем на сделките и ликвидност на пазарите. Последните два фактора създадат прозрачно търсене и предлагане и съответно формират пазарна цена, която е статистически репрезентативна за интереса на пазара към съответния актив.

Въпреки че гадаенето по графики е отдавна захвърлено от анализаторите, техническият анализ ни предлага богата гама от количествени индикатори, които несъмнено имат своето място в определянето на настроенията на пазарите. Индикатори, които може да се приложат на нашите пазари са наличен кеш към общи активи на инвеститори и на взаимни фондове. Към последния индикатор следва да обърнем особено внимание при всеки един продължителен низходящ тренд на пазара, тъй като там се крие потенциална заплаха от увеличено предлагане на активи от портфейлите на фондове, които имат ликвиден глад.

Едно от предимствата на количествените индикатори е, че отчитат както рационалните, така и нерационалните настроения на пазара. Въпреки това, тези показатели губят своята стойност, когато външни и вътрешни фундаментални фактори предизвикат шок на пазарите и принудят инвеститорите да се придържат близо до фундаменталните стойности на активите.

(C) Махмурлук след опиянението

Паниката и страхът на БФБ замениха в рамките на два месеца алчността, която беше завладяла пазара през последната година. С нарастването на чуждестранното влияние върху пазара ни станахме свидетели на високоскоростно охладняване на очакванията на инвеститорите. Това, разбира се, оказа своето влияние върху финансовите инструменти с обратен ангажимент като репо сделки, договорни контракти и сертификати.

От една страна, фундаменталните причини, които теглят индексите надолу, са липсата на ликвидност на чуждестранните пазари и завишеният финансов риск, а за региона - и влошените макроикономически очаквания. От друга страна, реалното влияние на тези фактори за съжаление се мултиплицира от трейдърски ориентираните участници, които рядко се допитват до фундаментален анализ, резултатът - хиперволатилност.

Умереният оптимизъм за позитивно развитие на българската икономика според мен остава. Завръщането към по-адекватни ценови отношения (price-multiples) е разумен хепиенд за фундаменталните value investors. Когато ирационалността отново влияе върху пазарите, макар този път песимистично, всички участници с добър анализ на емитентите и дългосрочен хоризонт търсят подценените, а след днешната сесия и сериозно подценените компании, в които да инвестират.

(C) Външно влияние върху българския капиталов пазар

Днешната борсова сесия (16 Януари 2008) бе класически пример за външно влияние върху настроенията на пазара. Сериозните спадове зад океана, засегнаха Европа и Азия. Един от възможните канали на влияние е ликвидния капан породен от отписванията на големите американски и европейски банки, които в последните месеци заличиха от балансите си активи за повече от USD 60 милиарда. Прякото следствието от тези отписвания е загуба за финансовите компании, свиване на собствения капитал и ограничаване на кредитирането, което от своя страна бързо рефлектира върху паричното предлагане. Подобно влияние наблюдавахме и днес, когато инвеститори подтикнати от къса ликвидност, бяха принудени да продават свои позиции на БФБ. Другият основен фактор, който днес завладя инвеститори и трейдъри е страхът, който властва на капиталовите пазари по време на криза.

(C) В края на корекцията и началото на разумния ръст

В началото на настоящата корекция наблюдавахме отклонения в справедливите стойности не само по отделни позиции, а на практика на почти целия пазар. Множество позиции бяха изключително надценени в ценовите коефициенти, достигайки до абсурди като двуцифрен ръст в цените за тримесечие на компании с негативни парични потоци от основна дейност и нетна загуба. Смятам, че отливът, довел SOFIX до P/E = 24.55, е студеният душ, който отрезви инвеститорите. Към момента ценовите коефициенти се завръщат в разумни нива, но отново наблюдаваме отклонения при по-ниско ликвидните позиции.

Търсейки фундамент в макроикономическите данни, трудно бихме се обнадеждили. Подкрепени от негативни новини зад океана за свиване на ликвидността във финансовия сектор и рецесия в икономиката, очакванията са по-скоро за изключително плавен възход. От друга страна, прогнозите за реален ръст на БВП на страната от 4.5% до 6.5% и преливане на световния БВП ръст от развитите към развиващите се икономики са в подкрепа на обръщане на тренда на капиталовия ни пазар.

Доказателство за пречупване на отрицателните настроения очакваме на първо място в предварителните отчети на емитентите за 2007 г., както и в резултатите от първите IPO. Трябва да отбележим обаче, че след подобна солидна корекция всички участници ще бъдат изключително предпазливи в оценките си както към публичните компании, така и към тези, които ще бъдат предложени на първичния пазар.

Допускам, че през първото тримесечие на 2008 страхът ще преобладава на БФБ, което няма да позволи на еуфорията и алчността да предизвикат незаслужен възход.