(C) Кризата, Регулацията и Разликата в действителността

Кризата на световните капиталови пазари, породена от свръхконсуматорството на американския потребител и нискокачествените ипотечни кредити, е трудно определима като избухнала наскоро, тъй като икономиката на САЩ демонстрира първи сигнали за забавяне още в началото на 2006 г. Генезисът на кризата е по-скоро в слабости, свързани със занижените изисквания за кредитиране зад океана, т.н. no docs кредити, NINJA (No Income, No Job, and No Assets) кредити и други подобни. Тоест не достатъчно стриктна се оказва регулация на финансовите, а не на капиталовите пазари.

Разбиранията на регулаторите за управление на риска почиват върху академично амортизираната нормална дистрибуция на доходността. На нормална дистрибуция са подчинени практически и повечето нормативни изисквания за управление на риска. По-съвременните изследователи наблюдават, че в състояния на стрес на капиталовите пазари, разпределението на доходността следва т.н. Пауър дистрибуция (Power distribution). Казано по-друг начин по време на криза пазарите забравят за стандартното отклонение, за коефициента на вариация такива, каквито ги познаваме заедно с регулаторните органи, дори смело пренебрегват теорията на Марковиц и сие. В контекста на ликвидна криза хипотезата за диверсификация на портфейл с международни инвестиции при корелации на пазарите, близки до единица, е безпочвена.

Нека не забравяме и реактивния закон "Сърбънес - Оксли" (Sarbanes - Oxley Act), сътворен в отговор на фалита на "Енрон" и създаващ към днешна дата повече трудности, отколкото решения.

Това, от което имат нужда пазарите, не само в трудни времена, а винаги и по всяко време е не по-строга регулация, а работеща, практически приложима и разбираема за регулирани и регулиращи регулация.