Покупката и продажбата на един и същ пакет ценни книжа в един ден повече от един път (интрадей търговия) е нормална практика на развитите капиталови пазари. Задължението за проверка за наличност на ценните книжа в депозитарната институция (Наредба № 38, чл.35, ал.2) при сетълмент Т+2 представлява практическа преграда пред динамична интрадей търговия в момента в България.
От една страна, интрадей търговията стимулира трейдърските настроения на пазара, което е в разрез с инвестиционния подход при избора на компании. От друга страна, наличието на възможност за по-честа промяна на инвестиционното решение и опция за спекулации (това не е мръсна дума в инвестициите) и арбитраж относно всички пазарни позиции е предпоставка за високоликвиден, динамичен, наситен с големи обеми пазар. Последното е основен фактор за подобряване на пазарната среда, като стимулира прозрачност и гъвкавост, както и постигане на консенсусна пазарна цена, която отразява интересите на всички участници, а не само на тези в сетълмент период, по-голям от Т+2.
Имайки амбиции за развитие на пазар на деривати в България, бих добавил само, че ако при капиталовите пазари интрадей търговията стимулира по-висока ефективност на пазара, при пазарите на деривати тя е необходимост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар