Основните слабости на техническия анализ се крият в предположенията допускащи самия анализ. Първата порочна хипотеза е че цените на ценните книжа следват даден тренд, което е емпирично отхвърлено. Втората хипотеза, която с особена сила не работи за развиващите се пазари (в това число Източна Европа) е липсата на достатъчен обем на сделките и ликвидност на пазарите. Последните два фактора създадат прозрачно търсене и предлагане и съответно формират пазарна цена, която е статистически репрезентативна за интереса на пазара към съответния актив.
Въпреки че гадаенето по графики е отдавна захвърлено от анализаторите, техническият анализ ни предлага богата гама от количествени индикатори, които несъмнено имат своето място в определянето на настроенията на пазарите. Индикатори, които може да се приложат на нашите пазари са наличен кеш към общи активи на инвеститори и на взаимни фондове. Към последния индикатор следва да обърнем особено внимание при всеки един продължителен низходящ тренд на пазара, тъй като там се крие потенциална заплаха от увеличено предлагане на активи от портфейлите на фондове, които имат ликвиден глад.
Едно от предимствата на количествените индикатори е, че отчитат както рационалните, така и нерационалните настроения на пазара. Въпреки това, тези показатели губят своята стойност, когато външни и вътрешни фундаментални фактори предизвикат шок на пазарите и принудят инвеститорите да се придържат близо до фундаменталните стойности на активите.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар