(C) Изборите в САЩ и капиталовите пазари

Погледнато исторически за последните девет президентски мандата в САЩ, републиканците президенти са донесли по-висока доходност в предизборния месец отколкото демократите. През последните 20 години (от кабинета на Буш-старши до настоящия момент), демократите имат абсолютно предимство в доверието на инвеститорите пред републиканците в първите сто дни и в първата година на управлението си. Ако историята се повтаря, би следвало преднината, която Обама има, да обнадежди инвеститорите в САЩ едва догодина.

В настоящата кампания и двамата кандидати за президентския пост закъсняха с работата си по икономическата програма на правителството в рамките на настоящата криза. Поради факта, че финансово-капиталовата криза е в разгара си, допускам че за инвеститорите по-голямо влияние ще окажат конкретните мерки в текущия мандат на президента Буш-младши, отколкото очакванията за политически промени от страна на следващия кабинет.

(B) Кризата и домакинствата (интервю в. Дневник)

Как ще се отрази финансовата криза върху разходите на хората?

От една страна заплатите сами по себе си са фактор, който трудно се понижава. От друга страна орязването на допълнителни придобивки, забавянето / липсата на кредитиране, в едно с инфлацията определено ще увеличат процентния дял на разходите в разполагаемите бюджети на домакинствата.

Очаквате ли да има свиване на търсенето на потребителски стоки, ако да, на кои от тях?

Най-силно ще пострада търсенето на потребителски стоки, които не са от първа необходимост. Незначително ще е влиянието върху луксозните стоки и стоките от първа необходимост. Очаквам да има ценово пренастройване на потребителите.

Бихте ли дали препоръки как хората да планират личните си финанси и да ги оптимизират при постоянно увеличаващите се разходи (лихвени проценти по кредити, битови разходи, разходи за развлечения)?

Отговорът на този въпрос зависи от индивидуалните нужди и възможности на домакинствата. Въпреки това има няколко общовалидни препоръки; намаляване / преструктуриране на дълг по кредитни карти, оптимизиране на транспортни разходи, енергийна ефективност, лимит на сметките за комуникационни услуги и частично или пълно погасяване на кредити, ако са налични неизползвани спестявания.

Трябва ли хората да се откажат от сравнително големи разходи за покупки или екскурзии в чужбина?

Мисля, че нерационалните покупки и пътувания ще бъдат първите жертви на кризата.

Бихте ли ги посъветвали да работят повече, за да получават повече пари?

Според мен е много по-важно хората да повишават квалификацията си и да бъдат по-ефективни в работата си в дългосрочен план. Човешкия фактор трябва да се развива и това е основна предпоставка в успеха на една икономика.

Ако имат спестявания, да ги инвестират ли и къде?

Инвестирането не бива да бъде внезапен, спорадичен и стимулиран от външни фактори процес. Инвестирането е постоянен, добре обмислен процес, който инвеститора управлява.

(C) Корпоративно управление една година в България

По повод първия рожден ден на ККУ бих искал да поздравя всички колеги, които активно работиха по успешното внедряването на тази морална рамка.
Крачката, която беше направена в България е от изключително значение за развитието на капиталовия пазар. Безспорни са първите позитивни резултати в отчети, общи събрания на акционерите и публични източници на информация в съществена част от компаниите приели ККУ. Инвестиционната общност оценява прозрачността в публичните дружества и в чести случаи премира тези компании.
От друга страна прави впечатление, че все още много публични дружества имат сериозни проблеми с прилагането на изискванията за; паралел между постигнати и планирани резултати, реална роля на независимите директори, обвързване на резултатите на компанията с възнаграждението на изпълнителните директори и предоставяне на адекватни анализи за състоянието и перспективите на дружеството.
Още по-дълбок е проблема със способността и желанието на част от ДВИ да предоставят информация на заинтересовани лица. Нерядко липсва актуална информация за разпределяни през последните пет години дивиденти и дори за самите ДВИ.
Очаквам, че настоящия вариант на ККУ е само първата крачка в приемането на значително по-обхватните Практики за доброто корпоративно управление. Надявам се пазарната конюнктура скоро да позволи реално премиране на компаниите с добро КУ и по-този начин да насърчи дружествата с про-форма приет ККУ.

(C) Спасителен план за $ 700 милиарда За / Против

Подкрепата – морлна и финансова, която американското правителство оказваше на федералните агенции - Freddie Mac и Fannie Mae през последните 30-40 години, с цел подпомагане на жилищната експанзия в САЩ, беше меко казано непазарен механизъм за закупуване на жилища при по-изгодни финансови условия (лихви). Ако на американските кредитополучатели са им били спестявани средства от лихви, поради правителствена гаранция, то сега тези спестявания в много по-малка степен трябва да бъдат похарчени от данъчните приходи на правителството, отново за нуждите на същите тези данъкоплатци. В икономиката, както в природата нищо не се губи – само сменя форма и собственост. Проблемът за не-американските пазари в случая е, че понасят част от тежеста на свръх-консюмъризма в САЩ.

Капиталовите пазари според мен вече са калкулирали тези $ 700 млрд., още в деня на обявяването на този проект от Хенри Полсън. Предвид колосалните размери на постоянно наливана ликвидност в банковата система от централните банки и по-бавното вливане на тези $700 млрд., те оказват по-скоро морална подкрепа на световната финансова система. На този етап, според мен това е най-важната задача на правителствата и централните банки, ако искат да не допуснат колапс на финансовата система и така да блокират икономиките си.

Когато станат ясни конкретните условия на оценяване и избор на рискови активи за покупка от този фонд, ще може да се прецени реалния ефект върху банковата система и световните капиталови пазари на този спасителен план.

(C) Случаят Lehman Brothers и влиянието му върху световните пазари

Федералният резерв беше критикуван изключително сериозно за подкрепата при фалита на Bear Stearns. Основният упрек беше, че се ползват средства на американските данъкоплатци за спасяване на частен бизнес. Може би тук трябва да отбележим, че свръх-консуматорството на съществена част от тези данъкоплатци е в основата за настоящата криза. Убеден съм, че централната банка на САЩ е направила всичко по силите и да ограничи загубите по един или друг начин, но най-вероятно силите й в контекста на финансовата и капиталовата криза не са достигнали да избави от банкрут Lehman Brothers.
За съжаление тези крупни загуби не са изкупителни жертви, те са големи жертви, които се виждат ясно като големите метеорити, когато изгарят ярко в атмосферата. Има редица други загуби, които отвъд океана трудно виждаме, но те не по-малко влияят негативно върху ликвидната криза.
Моментът, в който инвеститорите могат да отдъхнат е, когато трите милиона т.нар. Alt-A кредити (по-ниско рискови от sub-prime кредити) на обща стойност USD 1 трилион забавят темпа на фалиране и по-този начин стабилизират банковата система на САЩ.
България ще бъде афектирана по същия начин, както и целия глобален свят, разликата ще е единствено в магнитуда на влиянието. Паниката и еуфорията от капиталовия пазар ще отсъстват от сесиите, едва когато инвестиционната общност образова подобаващо своите клиенти.

(B) Блиц интервю на Инвестор

На какво се дължи днешния спад? Оборота показателен ли е, че на пазара има паника? Какво можем да очакваме в следващите дни и въобще кога ще се нормализират нещата?

Днешния спад е повлиян от новините на световните пазари. Изтегляне на инвеститори има на всички световни пазари, в това число и българския. Прави впечетление обаче, че компаниите, които се ползват с доверието на инвеститорите запазват ценови нива. Ненормалното на БФБ се случи през последната година и според мен лично ситуацията на нашия капиталов пазар едва сега се нормализира. Ценовите коефициенти влизат в не-еуфорични граници и за мен лично създават предпоставка за навлизане на дългосрочни value-investors. За съжаление на рационално мислещите инвеститори, пазарите реагират прекомерно, както при възход, така и при падение. Допускам, че под натиск от обратни изкупувания и затваряне на РЕПО-сделки е възможно и нашия пазар да отчете ирационален свръхспад.

Какво можем да очакваме в отчетите за Q3 при положение, че петролът падна доста? Дали отчетите въобще могат да са фактор за пазара и такива неща?

Първите отчети, в които очаквам позитивни изненади са за второ тримесечие на 2009 година, като разбира се ще има отделни сектори и компании, които ще поддържат добри резултати и по време на излизане от настоящата криза на доверието. За съжаление погледа на масовия инвеститор ще остане замъглен и няма да отчете първите позитивни сигнали – това е нормалната свръх-реакция на човешкия мозък в критични моменти и ситуации.

(C) Накъде са се запътили индексите

Отслабването на индексите е признак за сериозна кешова диета, на която ги подлагат инвеститорите. Един съществен фактор, който принуждава инвеститорите да се оттеглят от пазара е търсенето на ликвидни средства, при липса или значително намаляване на предлагането - потокът от чужбина към страната (преки и портфейлни чуждестранни инвестиции – икономически риск, и финансиране от страна на ЕС – политически риск). Смятам че пазарите ще останат под влиянието на ниска ликвидност и в началото на 2009 година.

Друг съществен момент е в резултатите на публичните дружества и ценовите коефициенти, на които се търгуват бълагрските компании. Свръхоптимизма завладял пазара ни през 2007 година се охлажда бавно като задържа P/E коефициента на основния ни индекс над 12.5, при средни за региона 10-11, което за инвеститорите означава или заложени свръхочаквания, или надцененост поради фактори като слаба ликвидност или субективна ирационалност.

Възстановяване разбира се ще има, когато започнат да се възстановяват макро и микро факторите и резултатите. Първите очаквания за това възстановяване са за средата на 2009 година. Междувременно, ще наблюдаваме отблизо местните компании, които успеят да привлекат поръчки от чужбина и така да увеличат продажбите си. Според мен тези компании биха могли да балансират негативния тренд в отчетите на публичните компании.

(B) Събуждане - блиц интервю за Дарик Финанс

Кога ще се събуди БФБ? С края на отпуските и началото на септември или на по-късен етап от годината?

Със сигурност ще има някакво раздвижване на БФБ, но не бива да забравяме, че големите обеми, оборотите и значителните промени идват водени от екзогенните фактори. По-скоро трябва да възстановим политическото и икономическото доверие в нашата икономика и политика, за което аз не съм сред големите оптимисти.

В същото време е много важна и ситуацията навън, не зависи само от нас. Дори да сме в отлична форма, трябва да предоставяме значително по-добри условия за инвестиции, за да ни обърнат внимание.

Наскоро попаднах на проучвания, в които водещи американските анализатори твърдят, че до месец юли 2009 година ще фалират още американски банки. Сумарно, очакванията са за отписани активи в порядъка 1 до 2 трилиона долара. Това означава до 1-2 трилиона изчезнали средства от икономиката - средства, които практически спират да обслужват икономиката.

При това положение външният фактор едва ли ще окаже значително влияние.

А може ли де се очаква активизиране на местните инвеститори, които разполагат със свободни средства и биха искали да ги вложат при така оформилите се ниски нива на акциите?

По отношение на местните инвеститори, има свободни средства, така нареченият sideline cash, който стои и чака момента за влизане на пазара, но кога ще влезе този кеш, коректно е да попитате колегите от фондовете.

Може би раздвижването ще се случи септември – октомври. Като цяло очаквам нещата на българския капиталов пазар да продължат още леко надолу, но за малко. Върху някои колеги все още ще има натиск, имам предвид фондовете, и този натиск ще потисне още малко пазара.

Предполагам, че ако макроданните се стабилизират и големите компании покажат резултати за четвъртото тримесечие, това вече може да започне да изтегля нещата напред. Но чисто психологически мисля, че първите отчети на 2008-ма година ще са по-решаващи, защото има една такава логика - тя годината така или иначе е тръгнала на зле, да изкараме лошите новини сега, а догодина хем ще имаме скрит резерв, хем ще зарадваме пазара с по-добри новини.

Често мениджърите на публични компании показват такава логика.

(C) Петролът, Акциите и БФБ

Взаимоотношението между цената на срочен пазар на петрола и долара по правило е обратнопропорционална. Очевиден фактор бе поевтиняването на долара на САЩ до $1.60 спрямо евро. Част от поскъпването на петрола се дължи именно на този доларов ефект.

Поскъпването на долара разбира се е фактор, който дава спокойствие на американските инвеститори и би могъл да ги подтикне към експанзия на развиващите се пазари. Разбира се отчитайки по-високите рискови на развиващите се пазари, това едва ли би станало мигновено. Още повече, че очакванията за лоши макро-данни свързани с ипотечната криза все още са преобладаващи, а това едва ли би развързало кесиите на големите институционални инвеститори. Не бива инвеститорите да разчитат единствено на цената на петрола като съществен фактор върху глобалната ликвидност, за да предприемат инвестиционни решения, както в България, така и извън страната. Този фактор е изключително волатилен и промените, както при повишаване, така и при понижаване се развиват с еднакъв магнитут.

(R) Конвертируеми облигации и Привилегировани акции

Коктейлът от макро-икономически и финансови данни е забъркан с множество горчиви съставки, които остават в инвеститорите, тръпчив вкус: стагфлиращата американска икономика, ръстът на цените на горивата, обедняващите потребители, инфлационният циклон в Европа, забавянето на продажбите на дребно и последно, но не по значение, отсъстващата липса на доверие на пазарите. Понижената рискова толерантност, породена от кризата е може би явлението, което ни връща към тангентата на рационалността, където страхът балансира алчността. Отрезвяването на инвеститорите, дойде в следствие на стагфлацията в американската икономика, развиваща се в паралел с глобалната финансова криза, породена от пукането на балона с ипотечните облигации и поведе пазарните участници към по-ниско рискови инвестиции ... поне за сега.

С цел по-добро разбиране на състоянието на глобалните пазари, би следвало да погледнем към неговият генезис, който се базира на високата рискова толерантност на финансовите институции и алчността за собственост на американските потребители. В допълнение, трябва да отчетем и приносът на отделите за структурирани продукти, ипотечните брокери, агенциите за кредитен рейтинг и не на последно място регулаторните институции. Колосалната нужда за набиране на финансови средства породи изграждането на огромна инвестиционна мрежа. Всяка брунка в тази мрежа бе наясно с рисковете от начинанието, но бе убедена в способността си да прехвърли или смекчи тези рискове. Твърде скоро обаче се оказа, че има погрешно разбиране на риска, като такъв, какъвто го познаваме, което бе и причината за уволнения на близо 100,000 високо-образовани финансови професионалисти и отписани вземания на банковата система за близо $400 милярда. Очакванията за загуби надхвърлящи $1 трилион, без това да отчита негативното влияние върху застрахователните компании, монолайн застрахователите, собствениците на недвижими имоти, здравето на финансовата система и др.

Отчитайки екстремната волатилност и потъващото доверие към глобалните облигационни и капиталови пазари, инвеститорите и професионалистите от бизнеса трябваше да се справят в една нова реалност на риск и доходност. Впрягайки волатилността на пазарите чрез инкорпорирани опции в конвертируеми облигации, инвеститорите могат да очакват спокойно преминаването на рецесионната буря и с нетърпение да посрещнат икономическият бум след това изоставяйки инструментите с фиксирана доходност и прегръщайки потенциалът за ръст, който предоставят капиталовите инструменти. Разбира се подобна опция предлагат и привилегированите акции, чрез които може да притежаваме своята част от компанията, без да понасяме с пълна сила високият риск от разклатените фундаменти на компаниите, ... поне за известно време.

Ето и някои от причините поради, които инвеститорите биха предпочели конвертируеми облигации и / или привилегировани акции в бурните понастоящем финансови морета.

Конвертируеми облигации

Конвертируемите облигации, привличат компаниите издатели с по-ниското купонно плащане, което обикновено и намалява данъчните задължения на емитента, не изисква обезпечаване с парични средства и предотвратява размиване на основния капитал.

Всички тези предимства увеличават своето значение в периоди на по-високи спредове и пренасочване на ресурсите към висококачествени активи.

При настоящите нива на лихвите, издаването на конвертируема облигация, би спестило 300-400 базисни точки купонни плащания. (2)

За инвеститорите конвертируемите облигации предлагат времева опция, даваща им право да изчакат по-добри ценови нива, обикновено по-висок доход от купона спрямо дивидентното плащане на акциите, ограничение на загубата и разбира се защита на стойността на инвестицията при промяна на лихвените нива.

В последното тримесечие на 2007 г, американските и европейските конвертируеми облигации отбелязаха нарастване с 25 процента спрямо същия период на 2006 година. Тези ценни книжа осигуриха убежище за инвеститорите от ипотечната криза, която причини повишаване на цената на заемните ресурси до най-високи нива за последните пет години. ⁽³⁾

Привилегировани акции

Причините поради, които привилегированите акции биха се оказали финансово атрактивни за компаниите издатели са по-ниските лихвени плащания, обикновено с право на задържане на изходящите парични потоци в трудни за компанията времена, предварително известни парични потоци, по-нисък ливъридж и обикновено включена кол опция. Още повече, че привилегированите акции, се признават от повечето регулатори за капитал от първи ред, което осигурява допълнителна капиталова стабилност и адекватност на банките и позволява „закърпване” на баланса при кредитни загуби и отпивания на активи.

Тягостните условия на набиране на капитал доведоха много компании до идеята за издаване на привилегировани акции. Издателите трябваше да предложат наистина атрактивни условия, за да продадат тези по-големи от обикновено емисии. Това с пълна сила важеше и продължава да важи за финансовия сектор, където повечето от новите емисии имат висока купонна лихва и някои включват опция за конвертиране в обикновени акции. Скорошни емисии на привилегировани акции като тези на Банк ъф Америка ($6 милиарда), Мерил Линч ($2.7 милиарда), Ваковиа ($3.5 милиарда) и Лимън Брадърс ($4 милиарда), само потвърдиха пренасочването на предпочитанията на декапитализирания банков сектор. ⁽⁴⁾

За инвеститорите, привилегированите акции обикновено предлагат времева опция за изчакване на по-добри ценови нива, частично ограничение на загубите, предварително известен паричен поток и много често данъчни облекчения за получения дивидент.

Сравнявайки средния процент по скорошните емисии на привилегировани емисии, който е близо до 8.0%, спрямо дългосрочната доходност на широкия индекс – 10.5%, не можем да пропуснем разликата от 250 базисни точки дисконт в полза на издателите. От друга страна ако сравним последните три години на същия индекс, доходността е близо 5.5%, което сравнено с 8.0 % доходност от привилегированите акции е близо 250 базисни точки по-малко атрактивно предложение. Въпреки това, средностатистическия инвеститор е доволен да получи по-ниска доходност в замяна на гарантирана минимална доходност и потенциал за ръст заложен в опцията. Във същото време средностатистическия издател на емисията е склонен да приеме по-ниските в сравнение с обикновените акции, плащания, като предлага опцията да изкупи от своите инвеститори съответната емисия при по-добри времена.

Доказателство за увличането по конвертируеми облигации и привилегировани акции на капиталовите пазари може да бъде открито в тенденциите за през последните няколко години, ако те бъдат сравнени с резултатите от емисиите на облигации и акции, съответно.

Преглед на данните на SIFMA разкрива сериозна преднина на конвертируемите облигации, които демонстрират ръст на новите емисии за периода 2005-2007 година, от близо 80% ⁽⁵⁾*, докато обикновените корпоративни облигации показват едва 27% ръст за същия период. Не толкова диаметрални, но значително различни са темповете на ръст и на пазара на привилегировани акции, чийто годишен ръст на нови емисии възлиза на 13.5%, в сравнение със 7% ръст при емисиите на собсвен капитал за периода 2005 – 2007 година. ⁽⁵⁾ **

Опитвайки се да погледнем за миг напред във времето, аз вярвам, че идните шест до дванадесет

месеца, малцина ще наблюдават продължителен ръст в цените на обикновените акции, тъй като реалните марджини биват свивани от инфлацията, продажбите спадат, а лихвените нива очаквано нарастват. Това между другото намери отражение в първите отчети за полугодието на американските и европейските компании.

Още по-малко инвеститори биха посмяли да стимулирали пазарите на структуриран продукти и деривати, тъй като несъмнено ще влошат настоящата ситуация. Ето защо настоящата пазарна рамка на умерен-риск-умерена-доходност осигурява възможност за ръст, при инструментите с инкорпорирани опции, които абсорбират риска, като конвертируемите облигации и привилегированите акции.

⁽²⁾ www.reuters.com

⁽³⁾ www.bloomberg.com

⁽⁴⁾ www.en.wikipedia.org

⁽⁵⁾ www.sifma.org

* данни на Securities Industry and Financial Markets Association (SIFMA) и Reuters

** данните за м. 11 и 12, 2007 г., са прогнозни // номинален ръст на обема

(C) Връзката между икономиката и капиталовия пазар

Прогнозите на МВФ за реален ръст на българската икономиката, в синхрон с прогнозите на по-оптимистичните с 50-100 bp водещи финансови институции, сочат надолу. Нелогично е да допускаме, че макро-фундамента в нашата икономика ще е изключение и няма да влияе върху капиталовият ни пазар.

Забавянето в световната икономика ще се отрази в различна степен и по различно време на отделните държави, индустрии и компании. Степента на конкурентоспособност, умението за привличане и задържане на генериращи продукт инвестиции, политическата, фискалната и монетарната стабилност са ключови фактори, които анализаторите на чуждестранни фондове оценяват при решение за международна диверсификация. В допълнение натежават и адекватност в образованието и подготовката на кадри, инвестициите в R&D, правителственият дълг и небалансираният с инвестиции дефицит по текуща сметка.

Моите лични опасения са, че поставените в курсив фактори са неубедително представени в нашата икономика и не са предпоставка за бързо преодоляване на глобалната криза, както от публичните, така и от частните компании.

(C) Кризата, Регулацията и Разликата в действителността

Кризата на световните капиталови пазари, породена от свръхконсуматорството на американския потребител и нискокачествените ипотечни кредити, е трудно определима като избухнала наскоро, тъй като икономиката на САЩ демонстрира първи сигнали за забавяне още в началото на 2006 г. Генезисът на кризата е по-скоро в слабости, свързани със занижените изисквания за кредитиране зад океана, т.н. no docs кредити, NINJA (No Income, No Job, and No Assets) кредити и други подобни. Тоест не достатъчно стриктна се оказва регулация на финансовите, а не на капиталовите пазари.

Разбиранията на регулаторите за управление на риска почиват върху академично амортизираната нормална дистрибуция на доходността. На нормална дистрибуция са подчинени практически и повечето нормативни изисквания за управление на риска. По-съвременните изследователи наблюдават, че в състояния на стрес на капиталовите пазари, разпределението на доходността следва т.н. Пауър дистрибуция (Power distribution). Казано по-друг начин по време на криза пазарите забравят за стандартното отклонение, за коефициента на вариация такива, каквито ги познаваме заедно с регулаторните органи, дори смело пренебрегват теорията на Марковиц и сие. В контекста на ликвидна криза хипотезата за диверсификация на портфейл с международни инвестиции при корелации на пазарите, близки до единица, е безпочвена.

Нека не забравяме и реактивния закон "Сърбънес - Оксли" (Sarbanes - Oxley Act), сътворен в отговор на фалита на "Енрон" и създаващ към днешна дата повече трудности, отколкото решения.

Това, от което имат нужда пазарите, не само в трудни времена, а винаги и по всяко време е не по-строга регулация, а работеща, практически приложима и разбираема за регулирани и регулиращи регулация.

(C) Очаквания за отчетите 08Q1

В контекста на американската стагфлация, повишената инфлация в Еврозоната и в България очакванията са за разнопосочна монетарна политика от двете страни на океана - рестриктивна в Европа и България и либерална в САЩ.

Редно е все пак да диференцираме компаниите на база няколко важни фактора и да прецизираме очакванията си по индустрии и компании: степента на задлъжнялост (ливъридж) на емитентите и тяхната стабилност, отразена в риск премията, с която получават външно финансиране; умението на компаниите да прехвърлят инфлационната тежест върху клиентите си, за да генерират по-висока реална доходност за своите акционери; способността им да генерират и задържат достатъчен доход, за да самофинансират развитието си; зависимостта на приходите и разходите от енергийни и минерални суровини, както и от валутни курсове.

Като изключим сезонността в отчетите на една част от публичните компании и отразявайки времевия лаг при влиянието на гореспоменатите фактори, моите лични очаквания са за по-добри парични потоци от основна дейност, а надеждите ми са и за по-високи реални свободни парични потоци спрямо същия период на 2007 г.

(C) Връзки с Директорите за връзки с инвеститорите

Диалогичността и адекватността на директорите за връзки с инвеститорите (ДВИ) на публичните компании е силно поляризирана. БФБ има своите отличници в корпоративното управление с достъпни ДВИ, които редовно информират пазара за значими събития в компанията. За съжаление този вид компании са истинско малцинство.

Преобладаващата маса ДВИ, ако въобще такива практически има, са индиферентни към своите миноритарни акционери и обслужват основно мажоритарните собственици и регулаторните органи. В общия случай разбирането за поддържане на контакт с анализатори и инвестиционни консултанти представляващи инвеститори се свежда до учтива препратка към вече публикувани отчети и съобщения, които анализаторите са отразили в своите модели минути след тяхното публикуване.

За правилния анализ на дадено дружество обаче е необходимо много повече от отчети, необходимо е разбиране на дадения бизнес, конюнктурната среда в която оперира, визията на мениджмънта за развитието на компанията, ако щете дори поглед върху производствената база на компанията.

Аналитичните отдели оценяват степента на прозрачност на една компания и все по-често премират тази прозрачност. Компаниите с „прозрачност” близка до регулаторно изискуемата не само демонстрират пренебрежение към пазарът, но и затвърждават негативната тенденция към търговия с вътрешна информация поради липса на достатъчно публична такава.

(C) Фиксиран валутен курс и връзката му с капиталовия ни пазар

Номиналната стабилност на българския лев спрямо еврото е солидна предпоставка за чуждестранни портфейлни и преки инвестиции в публични и частни компании в България. При анализ на макроикономическите показатели на страната, в частност дефицит на текущата сметка и външен дълг, въпросът за ползите и вредите от фиксиран валутен курс остава многозначен и спорен. Когато обаче отчитаме отношението на чуждестранните инвеститори към българската икономика наличието на фиксиран курс BGN/EUR отговорът е еднозначен и позитивен –минимален валутен риск.

Приемането на България в Еврозоната е една малка крачка, но до тази крачка, както на бизнес, така и на правителствено ниво имаме да извървим изключително дълъг и трънлив път. Ползите за капиталовия ни пазар биха били по-скоро в частта изпълнени политически ангажименти, които от своя страна биха рефлектирали в още по-високо доверие на чуждестранните инвеститори и евентуална премия и/или по-ниска изискуема норма на дисконтиране към български емитенти.

Практически разликата би следвало да е фокусирана върху промяна в степента на доверието на чуждестранните инвеститори, а не върху промяна във номиналния фиксиран курс.