(C) БВП прогноза за 2009 - спад с 4.5%, вместо 6%. Какво от това?

Икономическата 2009 година е практически завършена. Твърде вероятно е министерство на финансите да е близо до процента на спад на реалния БВП. Темата на дискусия, обаче не трябва да е „прогноза с колко %”. Човешката способност да прогнозира правилно е емпирично отхвърлена, а дебатът за прогнозирането е тема за дискусия в треторазредните академични институции.

Фокусът на управляващи, финансисти, предприемачи и на всички българи трябва да е насочен към създаване на благоприятни условия за устойчив икономически ръст. Факторите, към които би трябвало да се стремим са: намаляване на доказано неефективната роля на държавата в икономиката; създаване на условия за привличане на преки чуждестранни инвестиции с ефективна, дългосрочно добавена стойност в икономиката; технологично развитие, което да подобри експортабилността на българските стоки и драстични мерки за подобряване на образователната система, а оттам и на добавената интелектуална стойност в продукти и услуги.

Опасявам се, че взирайки се твърде много в исторически или прогнозни данни, продължаваме като държава да пропускаме фундаменталното значение на горните фактори и да работим срещу собствените си икономически интереси.

(G) Здрав разум - Ad iudicium

От дълго време усещам, че името на моя блог не кореспондира със съдържанието. Поради тази причина, днес реших да променя посланието, което излъчва името като ... сменя самото име.

Новото послание е посланието на "Здравия разум" - Ad iudicium (lat.) или по-скоро на взимането на решения на база здрав разум.

Новото послание е да излезнем от географската, теоретичната и практичната рамка и да базираме своите разсъждения на най-верния си помощник - нашият здрав разум, който често ни подсказва решения, които рядко сме склонни да приемем.

Ad iudicium!

(C) Банковата система гръбнак на мекотелата икономика

Както в ежедневието ни, така и в икономиката и финансите, една беда никога не идва сама. Генезисът на икономическата криза породен от ирационални свръх-очаквания на икономическите агенти бе многократно мултиплициран от банковата система. Българските банки в паралел с чуждестранните си колеги, стимулираха свръх-очакванията на тесен кръг от икономически сектори, постигайки завидни нива на секторна концентрация. Значителна част от кредитните експозиции са към капиталоемки сектори с несъществена добавена стойност, което макар и нормативно различно, на практика ги приравнява до финансиране на придобиване на дълготрайни материални активи. В момента бумерангът на ирационалният кредитен тласък се завръща в двора на банковата система под форма на лоши кредити.
Проследявайки лихвените нива много кредитополучатели и анализатори остават с първоначалното впечатление, че банките трупат колосални печалби от лихвени спредове. Въпреки добрата си капитализация и закрепената ликвидност, банковата система генерира почти троен ръст на експозиции загуби, необслужвани и под наблюдение, за първите три тримесечия на 2009 г. Последното разбира се, чрез провизиите, рефлектира изключително негативно върху резултатите на банките.
Високите нива на риск, нестабилността на икономиките, бизнеса и финансовата система, допълнени от свръх-реакцията на банковите регулатори относно ликвидност и капиталова адекватност водят глобалната икономика към ликвиден капан. При сериозни затруднения да се генерират нови приходи, достигане на предел във възможностите за увеличение на пасива и нарастващ портфейл класифицирани рискови експозиции, аз лично очаквам банките да продължат да отчитат влошаване на качеството на портфейлите си до момента, в който цените на активите служещи за обезпечение станат атрактивни за инвеститори в подценени активи.

(C) Икономиката е все още в сянката на рецесията.

Двигателите на световната икономика са основно САЩ и Китай. Първи сигнали за потвърждаване възстановяването на европейските икономики можем да очакваме именно отвъд океана. Въпреки възстановяването на индекса на потребителското доверие в САЩ от март 2009 насам, той все още гравитира около критичната стойност от 50, с влошаване на очакванията през октомври. Ръстът при цените на индустриалните стоки в САЩ също демонстрира неувереност, като основен принос за ръста на индекса (PPI) през второ и най-вече трето тримесечие на 2009 имат енергийните стоки. Предвид сезонния характер на потребление на енергийни стоки, не може да се очаква, че ръстът в тяхното търсене може да е сериозен сигнал за възстановяване на икономиката.

Експанзионистичната монетарна политика в САЩ, целяща стимулиране на икономиката, доведе до сериозно обезценяване на долара. Моето лично мнение е, че набраната в банковата система инфлирана, свръх-ликвидност е натрупала критична маса, за да навлезе в икономиката чрез потребление и производство. При относително ниските нива на спестяване на икономическите агенти в САЩ и дългосрочната тенденция към поддържане на ниска норма на спестяване е трудно да се допусне съществено влияние върху БВП по това направление. Предвид продължаващия спад на приходите от данък продажби не се очаква и скорошен, съществен обрат при потреблението. Големите въпросителни пред възстановяването на американската икономика остават безработицата и способността на Федералния резерв да се справи с евентуална инфлация.

Казаното по-горе от гледна точка на Европа означава най-вероятно продължаващо поскъпване на еврото спрямо долара, което ще направи европейския износ по-неконкурентен. В допълнение, под влияние на свръх реакция на регулаторите в Европа, монетарно създадената ликвидност, остава блокирана във финансовите институции. Сравнително по-високата норма на спестявания в Европа също бива възпряна от рецесионния страх на потребителите да разходват. Докато не бъде възстановено финансирането от страна на банковата система, инвестициите и потреблението в Европа едва ли ще са двигател на ръст в икономиката. Съживяването на индустриалното производство в Европа през септември е по-скоро отлепяне от дъното след дълго стремглаво потъване. Преди втората половина на 2010 ще е рано да говорим за възстановяване на европейската икономика.

В България поради липса на самостоятелна монетарна политика, ръста в икономиката остава съществено зависим от преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Данните за ПЧИ за последното тримесечие не са обнадеждаващи. От своя страна правителството е доста ограничено да стимулира експанзия, чрез фискални инструменти, предвид състоянието на бюджета и редуцираните възможности за допълнително задлъжняване. Още повече, едва ли този начин за събуждане на икономиката е достатъчно ефективен при неефективен административен апарат. Липсата на конкурентна икономика и добавена стойност чрез човешки ресурси прави българския износ неконкурентен, особено при скъпо евро, с което левът е обвързан. Двата фактора, които поддържаха БВП на страната бяха свития внос под влияние на драстично ограничените входящи капиталови потоци и ръста на спестяванията, които достигнаха своя предел. Основният фактор, който може да изтегли „затъващата в рецесионното блато кола” остават чуждестранните инвестиции.

Привличането на преки инвестиции зависи, както от икономическия цикъл, така и от политиката водена от българското правителство и централната банка. Ако чуждите инвеститори повярват в политиката на настоящия кабинет и банките-майки, вместо да изтеглят от, освободят ресурс към местните си подразделения, твърде вероятно е до края на 2010 да сме свидетели на съживяване на българската икономика. Въпреки това трябва да се отчете и значителното забавяне при рефлектирането на икономическите цикли от развиващите се икономики, които следват развитите с около шест до осемнадесет месеца закъснение. Това от своя страна означава, че ако развитите икономики се събудят в края на 2010, по-вероятно е нашата икономика да се събуди след като презимува още веднъж.

(I) FRM

До моите верни читатели:

Надявам се да ми простите отсъствието до 21 ноември 2009 г.
След FRM (Financial Risk Management) изпита обещавам да поговорим отново за икономиката и капиталовия пазар.

Ваш,
Георги И. Български

(C) Субсидия от последна инстанция

Исканията на експортно ориентираните индуструалци за стимулиране на износа, чрез неплащане на осигуровки от страна на компаниите, са основателни за тези, които ги поставят. Приемането им обаче би повдигнало много въпроси с противоречиви отговори.

Защо държавата да стимулира само експортния сектор? Едни от най-големите износители са производителите на електроенергия и РВД, трябва ли и те да бъдат освободени от осигуровки? Трябва ли да се стимулира и почти повсеместно некачествения туристически бизнес? Защо държавата не плаща обезщетение на безработни, вместо да субсидира осигуровки? Така правителството ще придобие и реална представа за размера на скритата безработица. Достатъчно ефективни ли са тези производства, които поставят искане за мораториум на осигуровките, че да предпочете държавата да инвестира в тях пред инвестиции в инфраструктура, човешки ресурси и развойна дейност? Тази мярка ще забави рухване или ще реши проблема на неефективните производства за няколко месеца? Защо държавата да не инвестира в развитие на международните търговски взаимоотношения и да подпомогне по този начин изправянето на икономиката?

При всички тези въпроси, най-важният за мен лично като инвеститор е: Има ли държавата механизми да осигури дългосрочен ръст в икономиката или капацитетът й е достатъчен да запълва временно дупки без ясна визия за строеж на икономическа магистрала?

(C) Обратно изкупуване на акции. Увереност или липса на мениджърски креатив?

Когато дадена компания има ликвидни средства и същевременно няма достатъчно рентабилни проекти, в които да инвестира – обратното изкупуване на собствени акции е разумно решение. От една страна този подход дава сигнал на инвеститорите, че мениджмънта на компанията е уверен в позитивното и развитите. От друга страна, е важно инвеститорите да имат рационално обяснение на това защо компанията се въздържа от развитите, чрез придобивания именно по време на криза, когато цели компании или отделни активи се предлагат на значително по-атрактивни цени. Кризите предоставят рядката възможност да се „пазарува” евтино и да се заема пазарен дял. Моето лично мнение е, че по-време на криза компаниите със свободни средства трябва да инвестират в развитие на персонал, пазари и производствени мощности, тъй като в дългосрочен план именно това са факторите, които добавят стойност за акционерите.

Всички инвеститори при анализа на финансовите резултати изваждат от приходното уравнение еднократни ефекти, каквито са преоценките на собствени акции. В допълнение трябва да съществува ясна стратегия за реализирането на тези акции след излизане от криза, тъй като придобиване с цел подкрепа на цената на акциите от страна на мениджмънта, може да се отрази значително негативно, както върху ликвидните коефициенти на компанията при възстановяване на икономиката и нуждата от свежи ресурси, така и върху ликвидността на самата акция, тъй като обема свободно-търгуеми акции е допълнително ограничен от обема на обратно изкупените акции.

(C) Българската икономика... Може би... Едва ли!

Много често чуждестранните анализатори допускат стереотипното третиране на различни икономики по един и същ начин, пропускайки съществени различия в икономическата им организация. Конкретните негативни прогнози от страна на Данске банк, би трябвало да се разглеждат в контекста издадена облигационна емисия, която би спечелила от нестабилност на българската икономика и валута, което е откровен конфликт на интереси и би следвало да бъде подробно и адекватно разкрит в материала на чуждестранните и местните информационни агенции.

Въпреки казаното по-горе аз лично считам, че българската икономика е изправена пред изключително сериозни предизвикателства. Политическо-финансовите подводни камъни в областта на консолидирания бюджет, пенсионната система и здравеопазването могат да потопят реалната икономика. Разрухата в образованието е близо до национална трагедия. България стремглаво губи способност да добавя стойност в икономиката си. Неадекватността на администрацията в областта на човешки ресурси и организация, свързани с неспособността за усвояване на евро-средства, създадената изкуствена заетост, която унищожава, а не създава продукт, протекцията на олигополите, политико-нипотичния мениджмънт в държавните структури, ведно с корупционните схеми в държавния апарат и предизборните данни от статистиката и бюджета са част от факторите, които считам за икономическа бомба със закъснител, в ущърб на българската икономика и по-скоро подкрепящи прогнозите на чуждите анализатори.

При отколешната липса на технологично развитие, зародилото се през последните двадесет години недъгаво образование, ведно с избуялата в манталитета ни ориенталщина, политиката по непродуктивно насочване на капиталите, прекъснатите поради финансовата криза частни капитали и поради корупционни практики публични капитали, няма как да бъда оптимист – липсват всички възможни фактори за икономически растеж.

(C) Държавата ... икономиката ... криво-разбраното управление

Преразпределянето на съществена част от БВП (около 40%) на България от правителството е показател за значителна намеса на държавата в икономиката. Логичният бизнес подход за правителството не трябва да бъде стремеж към увеличаване на приходите, което е спирачка за икономиката, а оптимизиране на разходите. Прави впечатление, че в консолидираната фискална програма най-голям дял имат текущите нелихвени разходи, които представляват заплати, осигуровки и текуща издръжка (над 56% от общите разходи) на неадекватния административен, регулаторен и управленски апарат в България. Държавния апарат демонстрира раздути структури, изобилстващи от непотизъм, неадекватно обслужване на данъкоплатци и неморални схеми за преразпределение на доходите. Подходящата политика е управление на база рационален бизнес подход с радикална редукция на неефективните разходи и схемите за източване на бюджетни средства и евро-фондове в политически каси.

(I) CFA

Остават 62 дни до CFA изпита.
Моля да ми простите отсъствието :)
До скоро :)

(C) Монетарна експанзия. Тежката артилерия срещу кризата!

Създаването на разбиране за буквално печатане на пари (банкноти) е изключително погрешно, тъй като банкнотите освен, че са едни от най-скъпите за производство парични инструменти, съставляват между 3-8% от общото парично предлагане. Тоест дори тяхното изключително скъпо удвояване за една година би предизвикало инфлация от средно 5-6% на година.

Позитивен ефект върху икономиката би имало ако увеличението на паричното предлагане, чрез изкупуване на правителствени облигации е значимо спрямо очакванията на икономическите агенти. Това е най-вероятно и стремежът на централните банки на САЩ, Великобритания, Канада и Швейцария.

Подобно решение може да има и съществени негативни последици тъй като наводняването на икономиката с пари би довело до инфлационни процеси, повишаване на лихвените нива и бумерангово обезценяване на дългови инструменти, в частност изкупените от централната банка. Този дЕФЕКТ едва ли би бил приет равнодушно от големите кредитори на съответните икономики.

Важно за икономиката като цяло е позитивните ефекти като стимулиране на потреблението и възстановяване на кредитирането да преодолеят негативните последствия. Най-трудно и най-важно за централните банкери е определянето на точното количество инфлация, което да стимулира икономиката. Недостигането или прескачането на необходимия ръст в паричното предлагане могат да извадят очи, вместо да изпишат вежди.

Всяка една монетарна политика, сама по себе си без паралелна подкрепата на фискални мерки, саниране на недъгави капиталови структури и адаптация на потребителски манталитет, едва ли би постигнала стимулиращ поврат за икономиката.

(C) Забавяне на темпа на инфлацията... какво още?

Забавянето на темпа на инфлацията, както и икономическата криза са екзогенни за българската икономика събития. Причината не е политика на правителството или централната банка, а капиталова и ликвидна криза в банковата система в Европа, която е основния финансиращ фактор в България. В тази връзка очакванията за покриване на Маастрихтските критерии изглежда миражно близо. Но да не забравяме, че критерият за инфлация не е абсолютен а е релативен спрямо инфлацията на трите държави с най-стабилни ценови нива. Негативното влияние на кризата в Еврозоната вече води до значителни понижения на инфлацията, като средната инфлация за месец януари 2009 (годишна) падна рязко до 1.1% и бързо ни отдалечи от химерното покриване на изискването за ценова стабилност.

От друга страна в следствие на икономическата и финансовата криза ще има затруднения при изпълнението на приходната част на бюджет 2009 и 2010, което твърде лесно би дерайлирало фискалната стабилност (изискването за максимален бюджетен излишък от 3%). Още повече при евентуално задълбочаване на кризата е твърде вероятно да се наложи икономическо финансиране през правителството, тъй като бизнесът все още трудно ще успява да се добере до финансиране на разумна цена. Въпреки това при настоящите нива на правителствен дълг е малко вероятно да се достигне правителствен дълг надхвърлящ 60% от БВП, каквато е една от бариерите заложена в член 121 (1) на Договора за създаване на Европейската общност.

Тъй като забавянето на инфлацията е по линия на финансирането редно е да търсим преките последствия за икономиката в тази връзка. Най-сериозни трудности ще изпита пазарът на труда, който зависи до голяма степен от натовареността на бизнеса, който от своя страна зависи от потреблението и инвестициите. В развиваща се икономика с изключителна ниска производителност на труда и капитала, и липса на технологична и развойна дейност, пресъхването на входящите капиталови потоци ще бъде пагубно за неефективните производства и дейности и ще предизвика високи нива на безработица. Ако това съвпадне с дясно политическо управление и дясна социална политика ще освободи още една значителна част от куха, непроизводителна, неквалифицирана заетост и ще причини мощен шок на пазара на труда.

Бих се радвал ако българската икономика извлече възможност от кризата като реално осъществи мерки за повишаване производителността на труда, чрез адекватни, съвременни инвестиции в човешки капитал.

(C) Национализация на банките !?!?

Национализацията е изключително крайна мярка за спасяване на даден бизнес / компания, която винаги води до негативни последствия на политическата ирационалност. Да се разглежда като възможност за противодействие на кризата обаче е опасно предизвикателство към пазарните принципи. От една страна, в условията на пазарна икономика оцеляват най-добрите и най-силните. От друга страна, национализацията дава възможност на недъгавите да преживеят, а от това не печелят нито хората, нито бизнеса.

Забравихме ли нечистоплътното обслужване по прашните гишета с 15-минутно работно време?

Множество са прегрешенията на банковата ни система, но ако има проблеми, работа на регулатора е да ги установи, отстрани и подобри средата на опериране на тези институции. Този ефект не може да се постигне чрез повсеместна и брутална държавна намеса, а чрез прилагане на адекватен и своевременен контрол. За съжаление през последните 3-4 години банките успяваха да заобикалят всячески препоръките и рестрикциите на централната банка особено в частта на кредитната експанзия чрез различни инструменти на финансиране и на извеждане от балансите на определени експозиции. Това доведе до значително завишени рискове за банковата система в частта свръхконцентрация, операционен и ликвиден риск. Симптомите на тези проблеми се проявяват днес поради сътресенията в банките майки. Кризата е своеобразен качествен контрол, който предоставя възможност на по-добрия да оцелее.

Редно е да си зададем и още един въпрос: С какъв ресурс, ако не емитиран външен дълг, България би могла да участва в подпомагане на банковата система? Понастоящем правителството и БНБ могат да подкрепят едва една, максимум две от големите банки. Ако искаме да национализираме банковата система, означава да емитираме външен дълг за десетки милиарди, който идните поколения да плащат. По-лошото е, че ще заменим един вид дългосрочна инвестиция в собствен капитал с една по-краткосрочна зависимост от дълг на всички българи. Не виждам рационалност в това предложение и смятам, че всяка нефундаментално базирана негативна оценка е нездравословна заигравка със стабилността на банковата система и икономиката на България.

(C) Фискална подкрепа от последна инстанция

Финансовата система е гръбнакът на икономиката. При слабост на гръбнака има опасност цялата система да рухне. Ето защо принципно при съответните ангажименти от страна на финансовата система за реформиране е въпрос на първа необходимост да се подкрепят банките. Те обаче от своя страна следва да продължат да финансират здравословните проекти в реалния сектор.

Открити остават два фундаментални въпроса. Предвид незадоволителните опитите за ограничаване на кредитирането през 2007 и 2008 г. имат ли правителството и централната банка достатъчно влияние върху финансовата ни система? Предвид нерационалната предизборна фискална експанзия, има ли правителството буферен ресурс, с който да подкрепи евентуална слабост на банките и икономиката като цяло?