(C) Субсидия от последна инстанция

Исканията на експортно ориентираните индуструалци за стимулиране на износа, чрез неплащане на осигуровки от страна на компаниите, са основателни за тези, които ги поставят. Приемането им обаче би повдигнало много въпроси с противоречиви отговори.

Защо държавата да стимулира само експортния сектор? Едни от най-големите износители са производителите на електроенергия и РВД, трябва ли и те да бъдат освободени от осигуровки? Трябва ли да се стимулира и почти повсеместно некачествения туристически бизнес? Защо държавата не плаща обезщетение на безработни, вместо да субсидира осигуровки? Така правителството ще придобие и реална представа за размера на скритата безработица. Достатъчно ефективни ли са тези производства, които поставят искане за мораториум на осигуровките, че да предпочете държавата да инвестира в тях пред инвестиции в инфраструктура, човешки ресурси и развойна дейност? Тази мярка ще забави рухване или ще реши проблема на неефективните производства за няколко месеца? Защо държавата да не инвестира в развитие на международните търговски взаимоотношения и да подпомогне по този начин изправянето на икономиката?

При всички тези въпроси, най-важният за мен лично като инвеститор е: Има ли държавата механизми да осигури дългосрочен ръст в икономиката или капацитетът й е достатъчен да запълва временно дупки без ясна визия за строеж на икономическа магистрала?