Създаването на разбиране за буквално печатане на пари (банкноти) е изключително погрешно, тъй като банкнотите освен, че са едни от най-скъпите за производство парични инструменти, съставляват между 3-8% от общото парично предлагане. Тоест дори тяхното изключително скъпо удвояване за една година би предизвикало инфлация от средно 5-6% на година.
Позитивен ефект върху икономиката би имало ако увеличението на паричното предлагане, чрез изкупуване на правителствени облигации е значимо спрямо очакванията на икономическите агенти. Това е най-вероятно и стремежът на централните банки на САЩ, Великобритания, Канада и Швейцария.
Подобно решение може да има и съществени негативни последици тъй като наводняването на икономиката с пари би довело до инфлационни процеси, повишаване на лихвените нива и бумерангово обезценяване на дългови инструменти, в частност изкупените от централната банка. Този дЕФЕКТ едва ли би бил приет равнодушно от големите кредитори на съответните икономики.
Важно за икономиката като цяло е позитивните ефекти като стимулиране на потреблението и възстановяване на кредитирането да преодолеят негативните последствия. Най-трудно и най-важно за централните банкери е определянето на точното количество инфлация, което да стимулира икономиката. Недостигането или прескачането на необходимия ръст в паричното предлагане могат да извадят очи, вместо да изпишат вежди.
Всяка една монетарна политика, сама по себе си без паралелна подкрепата на фискални мерки, саниране на недъгави капиталови структури и адаптация на потребителски манталитет, едва ли би постигнала стимулиращ поврат за икономиката.
22 март 2009
(C) Монетарна експанзия. Тежката артилерия срещу кризата!
Публикувано от Bylgarski, Georgi I. в 10:17
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар