(C) Българската икономика... Може би... Едва ли!

Много често чуждестранните анализатори допускат стереотипното третиране на различни икономики по един и същ начин, пропускайки съществени различия в икономическата им организация. Конкретните негативни прогнози от страна на Данске банк, би трябвало да се разглеждат в контекста издадена облигационна емисия, която би спечелила от нестабилност на българската икономика и валута, което е откровен конфликт на интереси и би следвало да бъде подробно и адекватно разкрит в материала на чуждестранните и местните информационни агенции.

Въпреки казаното по-горе аз лично считам, че българската икономика е изправена пред изключително сериозни предизвикателства. Политическо-финансовите подводни камъни в областта на консолидирания бюджет, пенсионната система и здравеопазването могат да потопят реалната икономика. Разрухата в образованието е близо до национална трагедия. България стремглаво губи способност да добавя стойност в икономиката си. Неадекватността на администрацията в областта на човешки ресурси и организация, свързани с неспособността за усвояване на евро-средства, създадената изкуствена заетост, която унищожава, а не създава продукт, протекцията на олигополите, политико-нипотичния мениджмънт в държавните структури, ведно с корупционните схеми в държавния апарат и предизборните данни от статистиката и бюджета са част от факторите, които считам за икономическа бомба със закъснител, в ущърб на българската икономика и по-скоро подкрепящи прогнозите на чуждите анализатори.

При отколешната липса на технологично развитие, зародилото се през последните двадесет години недъгаво образование, ведно с избуялата в манталитета ни ориенталщина, политиката по непродуктивно насочване на капиталите, прекъснатите поради финансовата криза частни капитали и поради корупционни практики публични капитали, няма как да бъда оптимист – липсват всички възможни фактори за икономически растеж.

(C) Държавата ... икономиката ... криво-разбраното управление

Преразпределянето на съществена част от БВП (около 40%) на България от правителството е показател за значителна намеса на държавата в икономиката. Логичният бизнес подход за правителството не трябва да бъде стремеж към увеличаване на приходите, което е спирачка за икономиката, а оптимизиране на разходите. Прави впечатление, че в консолидираната фискална програма най-голям дял имат текущите нелихвени разходи, които представляват заплати, осигуровки и текуща издръжка (над 56% от общите разходи) на неадекватния административен, регулаторен и управленски апарат в България. Държавния апарат демонстрира раздути структури, изобилстващи от непотизъм, неадекватно обслужване на данъкоплатци и неморални схеми за преразпределение на доходите. Подходящата политика е управление на база рационален бизнес подход с радикална редукция на неефективните разходи и схемите за източване на бюджетни средства и евро-фондове в политически каси.

(I) CFA

Остават 62 дни до CFA изпита.
Моля да ми простите отсъствието :)
До скоро :)

(C) Монетарна експанзия. Тежката артилерия срещу кризата!

Създаването на разбиране за буквално печатане на пари (банкноти) е изключително погрешно, тъй като банкнотите освен, че са едни от най-скъпите за производство парични инструменти, съставляват между 3-8% от общото парично предлагане. Тоест дори тяхното изключително скъпо удвояване за една година би предизвикало инфлация от средно 5-6% на година.

Позитивен ефект върху икономиката би имало ако увеличението на паричното предлагане, чрез изкупуване на правителствени облигации е значимо спрямо очакванията на икономическите агенти. Това е най-вероятно и стремежът на централните банки на САЩ, Великобритания, Канада и Швейцария.

Подобно решение може да има и съществени негативни последици тъй като наводняването на икономиката с пари би довело до инфлационни процеси, повишаване на лихвените нива и бумерангово обезценяване на дългови инструменти, в частност изкупените от централната банка. Този дЕФЕКТ едва ли би бил приет равнодушно от големите кредитори на съответните икономики.

Важно за икономиката като цяло е позитивните ефекти като стимулиране на потреблението и възстановяване на кредитирането да преодолеят негативните последствия. Най-трудно и най-важно за централните банкери е определянето на точното количество инфлация, което да стимулира икономиката. Недостигането или прескачането на необходимия ръст в паричното предлагане могат да извадят очи, вместо да изпишат вежди.

Всяка една монетарна политика, сама по себе си без паралелна подкрепата на фискални мерки, саниране на недъгави капиталови структури и адаптация на потребителски манталитет, едва ли би постигнала стимулиращ поврат за икономиката.

(C) Забавяне на темпа на инфлацията... какво още?

Забавянето на темпа на инфлацията, както и икономическата криза са екзогенни за българската икономика събития. Причината не е политика на правителството или централната банка, а капиталова и ликвидна криза в банковата система в Европа, която е основния финансиращ фактор в България. В тази връзка очакванията за покриване на Маастрихтските критерии изглежда миражно близо. Но да не забравяме, че критерият за инфлация не е абсолютен а е релативен спрямо инфлацията на трите държави с най-стабилни ценови нива. Негативното влияние на кризата в Еврозоната вече води до значителни понижения на инфлацията, като средната инфлация за месец януари 2009 (годишна) падна рязко до 1.1% и бързо ни отдалечи от химерното покриване на изискването за ценова стабилност.

От друга страна в следствие на икономическата и финансовата криза ще има затруднения при изпълнението на приходната част на бюджет 2009 и 2010, което твърде лесно би дерайлирало фискалната стабилност (изискването за максимален бюджетен излишък от 3%). Още повече при евентуално задълбочаване на кризата е твърде вероятно да се наложи икономическо финансиране през правителството, тъй като бизнесът все още трудно ще успява да се добере до финансиране на разумна цена. Въпреки това при настоящите нива на правителствен дълг е малко вероятно да се достигне правителствен дълг надхвърлящ 60% от БВП, каквато е една от бариерите заложена в член 121 (1) на Договора за създаване на Европейската общност.

Тъй като забавянето на инфлацията е по линия на финансирането редно е да търсим преките последствия за икономиката в тази връзка. Най-сериозни трудности ще изпита пазарът на труда, който зависи до голяма степен от натовареността на бизнеса, който от своя страна зависи от потреблението и инвестициите. В развиваща се икономика с изключителна ниска производителност на труда и капитала, и липса на технологична и развойна дейност, пресъхването на входящите капиталови потоци ще бъде пагубно за неефективните производства и дейности и ще предизвика високи нива на безработица. Ако това съвпадне с дясно политическо управление и дясна социална политика ще освободи още една значителна част от куха, непроизводителна, неквалифицирана заетост и ще причини мощен шок на пазара на труда.

Бих се радвал ако българската икономика извлече възможност от кризата като реално осъществи мерки за повишаване производителността на труда, чрез адекватни, съвременни инвестиции в човешки капитал.

(C) Национализация на банките !?!?

Национализацията е изключително крайна мярка за спасяване на даден бизнес / компания, която винаги води до негативни последствия на политическата ирационалност. Да се разглежда като възможност за противодействие на кризата обаче е опасно предизвикателство към пазарните принципи. От една страна, в условията на пазарна икономика оцеляват най-добрите и най-силните. От друга страна, национализацията дава възможност на недъгавите да преживеят, а от това не печелят нито хората, нито бизнеса.

Забравихме ли нечистоплътното обслужване по прашните гишета с 15-минутно работно време?

Множество са прегрешенията на банковата ни система, но ако има проблеми, работа на регулатора е да ги установи, отстрани и подобри средата на опериране на тези институции. Този ефект не може да се постигне чрез повсеместна и брутална държавна намеса, а чрез прилагане на адекватен и своевременен контрол. За съжаление през последните 3-4 години банките успяваха да заобикалят всячески препоръките и рестрикциите на централната банка особено в частта на кредитната експанзия чрез различни инструменти на финансиране и на извеждане от балансите на определени експозиции. Това доведе до значително завишени рискове за банковата система в частта свръхконцентрация, операционен и ликвиден риск. Симптомите на тези проблеми се проявяват днес поради сътресенията в банките майки. Кризата е своеобразен качествен контрол, който предоставя възможност на по-добрия да оцелее.

Редно е да си зададем и още един въпрос: С какъв ресурс, ако не емитиран външен дълг, България би могла да участва в подпомагане на банковата система? Понастоящем правителството и БНБ могат да подкрепят едва една, максимум две от големите банки. Ако искаме да национализираме банковата система, означава да емитираме външен дълг за десетки милиарди, който идните поколения да плащат. По-лошото е, че ще заменим един вид дългосрочна инвестиция в собствен капитал с една по-краткосрочна зависимост от дълг на всички българи. Не виждам рационалност в това предложение и смятам, че всяка нефундаментално базирана негативна оценка е нездравословна заигравка със стабилността на банковата система и икономиката на България.

(C) Фискална подкрепа от последна инстанция

Финансовата система е гръбнакът на икономиката. При слабост на гръбнака има опасност цялата система да рухне. Ето защо принципно при съответните ангажименти от страна на финансовата система за реформиране е въпрос на първа необходимост да се подкрепят банките. Те обаче от своя страна следва да продължат да финансират здравословните проекти в реалния сектор.

Открити остават два фундаментални въпроса. Предвид незадоволителните опитите за ограничаване на кредитирането през 2007 и 2008 г. имат ли правителството и централната банка достатъчно влияние върху финансовата ни система? Предвид нерационалната предизборна фискална експанзия, има ли правителството буферен ресурс, с който да подкрепи евентуална слабост на банките и икономиката като цяло?

(C) Капиталовият пазар през 2009 (negative)

Погледнато макроикономически страната ни тепърва усеща сигналите на кризата. Навлизайки през банковата система, липсата на финансиране притиска реалния сектор в ъгъла на инвестиционните планове и производствените възможности.

Благоприятна би била хипотезата на излизане от ликвидния капан и първи стъпки към възстановяване на световната икономика през 2009 г. В контекста на растящи лоши кредити в нашата банкова система, обаче, едва ли кредитирането на реалния сектор ще се завърне със стимулиращи бизнеса лихвени нива, тъй като ще отразява по-високо ниво на риск. Тъй като пазарите по правило изпреварват икономиката с 6-12 месеца, би било възможно позеленяване на БФБ през 2009, ако 2010 подскаже симптоми на възстановяване.

При неблагоприятната хипотеза за развитие на световната икономика отговорът е недвусмислено негативен, както за българската икономика, така и за капиталовия ни пазар.

...

Въпреки това корекции на подценени активи са твърде възможни и очаквани.

(C) Моралът ... Инвестициите ... Инвеститорите

Разкриването на фиктивните сделки на фонда BMIS управляван от Бърнард Мадоф не е прецедент във финансовия сектор. Проблемите в конкретния случай са; размерът на измамата от USD 50 млрд. (един от най-големите в историята), етичният и моралният имидж на висшия мениджмънт на регулираните пазари и инвестиционните компании, капацитетът на регулатора да разбира и регулира по-сложни финансови инструменти и комбинации като дълги / къси позиции „хеджирани” с опции и може би най-важното ”Понзи доверието” на инвеститорите.

Освен преки загуби от близо USD 50 млрд., световната финансова индустрия би следвало да направи изводи за начините на оценка и степента на доверие при вземане на инвестиционни решения.

Има ли лакмус за моралът на инвестиционните мениджъри?

(C) Промяна в МЗР - може би! Влияние - едва ли!!

Централната банка взе решение да намали изискванията за минимални задължителни резерви от 12% на 10%. При валутен борд, това е единственото монетарно оръжие със съществено влияние върху финансовата система в ръцете на БНБ за контрола на паричното предлагане.

За по-точно анализиране на последствията от това решение трябва да е ясно дали тази мярка е временна, антикризисна или принципно решение на централната банка.

Един потенциален пряк ефект ще е освобождаване на ликвидни средства в банковата система и частично понижаване на краткосрочните лихви по депозити. Моите лични опасения са, че много малка част от тези близо 1 млрд. лв. ще подкрепят реалната икономика под формата на корпоративни кредити, за да окажат сериозен тласък в приходната част на банките. Още по-малко вероятно е жадните за ликвидност банки да инвестират тези средства в капиталови инструменти. Крайният ефект ще е по-скоро стабилизиране на междубанковия пазар и евентуален отлив по финансовата сметка.

(C) Фискална антикризисна панацея

България не разполага с гъвкава монетарна политика, ако въобще разполага с такава. Това прави фискалната експанзия основен фактор при стабилизирането на икономиката по време на икономическа криза.

Дилемата на управляващите е повече от драматична. Първата опция е да се налеят средства в рационални бизнес проекти, но през ръждясал административен апарат с потенция за корупционни практики. Вторият вариант е да се намали данъчното бреме, като по този начин се освободят средства за харчене в нерационалните консуматори - домакинствата, макар това да поощрява частично заетостта.

Ceteris Paribus, по-разумната опция за страната ни в дългосрочен план е инвестиране в национално значими проекти като образование, инфраструктура и възобновяеми енергийни източници.

Могат ли обаче политиците да смажат административния капацитет и да преглътнат предизборните тактики в интерес на стратегическото развитие на България?

(C) Акции vs. Инфлация

Погледнато исторически капиталовият пазар в България превъзхожда инфлацията с 3-5 процентни пункта. Историята обаче не повтаря събитията и 2008 беше ярък пример за изключение, в което инфлацията разгроми капиталовия пазар.

Предвид ръста на цената на заемния ресурс и драстичното свиване на кредитирането, инфлацията през 2009 ще се забави до едноцифрена скорост. Ограниченото кредитиране и високите лихви обаче ще обезкървят бизнес субектите, които са задлъжнели или които са планирали ливъридж експанзия.

Победители през 2009 ще са компаниите, които разполагат с квалифициран персонал, предлагат независими от икономическите цикли продукти и са ниско задлъжнели или са успели да договорят приемливи кредитни условия.

(C) Влиянието на кризата върху преките чуждестранни инвестиции

Преките инвестиции в България (ПЧИ) за 2007 и 2008 до момента са представени от близо 27% дялов капитал в небанков сектор, 30% в недвижими имоти и 26% финансови и търговски кредити между свързани лица.

Първата част е слабо мобилна и чувствителни към цената / качество на труда и политики за насърчаване на ПЧИ. Критичния проблем за България е незадоволителната подготовка и производителност на работната ръка. Докато народът реши кой ще е „разиграващ” и кой „мор” в следващото правителство, последното трябва да е наясно, че без жестоки инвестиции в образование, ПЧИ ще бъдат „трефа” в платежния ни баланс. (повишение 01-08.2007 към 01.08.2008 – 3.8%)

Секторът на недвижимите имоти е на път да нанесе стаден шок на икономиката ни. (понижение 01-08.2007 към 01.08.2008 с (22.4%))

Най-мобилният елемент на уравнението - кредитите вече е нанесъл своя шок върху икономиката ни като за първите осем месеца на 2008 спрямо първите осем на 2007 понижението е (68.7%) или цели 83.9% от понижението на ПЧИ за периода.

Фокусът при решаването на този казус трябва да е в инвестиции в продукти и услуги с висока добавена стойност, изискващи висока професионална квалификация.

(C) Изборите в САЩ и капиталовите пазари

Погледнато исторически за последните девет президентски мандата в САЩ, републиканците президенти са донесли по-висока доходност в предизборния месец отколкото демократите. През последните 20 години (от кабинета на Буш-старши до настоящия момент), демократите имат абсолютно предимство в доверието на инвеститорите пред републиканците в първите сто дни и в първата година на управлението си. Ако историята се повтаря, би следвало преднината, която Обама има, да обнадежди инвеститорите в САЩ едва догодина.

В настоящата кампания и двамата кандидати за президентския пост закъсняха с работата си по икономическата програма на правителството в рамките на настоящата криза. Поради факта, че финансово-капиталовата криза е в разгара си, допускам че за инвеститорите по-голямо влияние ще окажат конкретните мерки в текущия мандат на президента Буш-младши, отколкото очакванията за политически промени от страна на следващия кабинет.

(B) Кризата и домакинствата (интервю в. Дневник)

Как ще се отрази финансовата криза върху разходите на хората?

От една страна заплатите сами по себе си са фактор, който трудно се понижава. От друга страна орязването на допълнителни придобивки, забавянето / липсата на кредитиране, в едно с инфлацията определено ще увеличат процентния дял на разходите в разполагаемите бюджети на домакинствата.

Очаквате ли да има свиване на търсенето на потребителски стоки, ако да, на кои от тях?

Най-силно ще пострада търсенето на потребителски стоки, които не са от първа необходимост. Незначително ще е влиянието върху луксозните стоки и стоките от първа необходимост. Очаквам да има ценово пренастройване на потребителите.

Бихте ли дали препоръки как хората да планират личните си финанси и да ги оптимизират при постоянно увеличаващите се разходи (лихвени проценти по кредити, битови разходи, разходи за развлечения)?

Отговорът на този въпрос зависи от индивидуалните нужди и възможности на домакинствата. Въпреки това има няколко общовалидни препоръки; намаляване / преструктуриране на дълг по кредитни карти, оптимизиране на транспортни разходи, енергийна ефективност, лимит на сметките за комуникационни услуги и частично или пълно погасяване на кредити, ако са налични неизползвани спестявания.

Трябва ли хората да се откажат от сравнително големи разходи за покупки или екскурзии в чужбина?

Мисля, че нерационалните покупки и пътувания ще бъдат първите жертви на кризата.

Бихте ли ги посъветвали да работят повече, за да получават повече пари?

Според мен е много по-важно хората да повишават квалификацията си и да бъдат по-ефективни в работата си в дългосрочен план. Човешкия фактор трябва да се развива и това е основна предпоставка в успеха на една икономика.

Ако имат спестявания, да ги инвестират ли и къде?

Инвестирането не бива да бъде внезапен, спорадичен и стимулиран от външни фактори процес. Инвестирането е постоянен, добре обмислен процес, който инвеститора управлява.