(V) Награди на БФБ - София 2010

(I) Интервю за в. Пари

http://download.bse-sofia.bg/Interviews/interview_pari_bylgarski.pdf

(I) Интервю за Дневник

http://download.bse-sofia.bg/Interviews/interview_darik_bylgarski.pdf

(I) Интервю за ДарикФинанс

http://download.bse-sofia.bg/Interviews/interview_darik_bylgarski.pdf

(V) Въвеждаща лекция за брокери и инвестиционни консултанти

http://profit.bg/video.php?category=0&page=0&id=1415

(I) БАЛИП организира курсове за подготовка на кандидати, желаещи да се явят на изпити за брокери и инвестиционни консултанти

Обучение за брокер и инвестиционен консултант

(C) Великден на капиталовия ни пазар е възможен но не и фундаментален... поне средносрочно!

Въпросът с възстановяването на капиталовия ни пазар може би трявба да бъде задаван като:„Какво трябва да направим, за да се възстанови икономиката ни?”

За да наблюдаваме възстановяване на капиталовия пазар е необходимо да заработи ефективно икономиката, а за това са нужни инвестиции в образование, технологии и капиталови потоци към ефективни отрасли с висока добавена стойност.

Необходимо е незабавно да се приемат решения за преодоляване на образователния колапс, това важи и за всички участници на финансовия и капиталовия пазар спрямо техните клиенти. В средносрочен план, трябва да се предложат и решения за смекчаване на негативните демографски ефекти. Финансовата система трябва на изпълни „саниращата” си роля в икономиката като разпределя ресурси в икономически смислени и ефективни проекти. Необходимо е значително да се редуцира участието на държавата в икономиката и да се рационализира дейността на администрацията.

Прилагането на подобни мерки, при укрепване и усъвършенстване на инфраструктурата на капиталовия пазар, ще бъде предпоставка за възстановяване на капиталовия пазар.

(C) Нужда и управление на "Сребърен фонд"

България е на челно място в света по застаряващо население. Гарантирането на устойчивостта на пенсионната система няма как да стане с депозит в централната банка с доходност по-ниска от 1% годишно. Естествено е да се очаква по-висока доходност от инструменти с по-висок риск от депозитите – парични инструменти, облигации и акции. Инвестиционния хоризонтът на подобен фонд е дългосрочен, така че високо тегло на акциите в портфейла е положителна възможност.

Основните ми критики към чл. 13 на ЗДФГУДПС, даващ инвестиционната рамка на фонда са в твърде ограничените максимални лимити за облигации и парични инструменти, липсата на възможност за инвестиции в суровини и забраната за инвестиции в ценни метали и сертификати върху тях. Инвестиционният портфейл би следвало да е съобразен с икономическите цикли. Зададените рамки на портфейла на Сребърния фонд, рефлектират разбиране у законодателя за икономика в постоянен възход, което не е реалистично. Всеки инвестиционен инструмент има своята роля в различените фази от икономическия цикъл. С цел извличане на максимално висока доходност на подобен портфейл е необходимо сериозно преразглеждане на ограниченията в чл. 13 на закона.

В допълнение ако стремежът на законодателя да избегне местната икономика, с цел да се презастрахова от „влияние” на местни агенти е породило забраната за инвестиции в инструменти на дружества регистрирани в страната, редно е било да се помисли и за инвестиционното значение на активи свързани с българската икономика. В този ред на мисли е обезателно да се забранят / ограничат и инвестиции в компании и икономики, които са силно обвързани с България (напр. банки с дъщерни дружества в страната) и чиито активи са във висока корелация с местната икономика. В противен случай можем да наблюдаваме липса на диверсификационен ефект от международно инвестиране, каквато наблюдавахме в края на 2007 и началото на 2008 г.

(C) Как бизнесът може да допринесе за развитието на икономиката?

Краткия отговор на този въпрос е като инвестира в проекти с висока добавена стойност.

По-задълбочен отговор би изисквал от компаниите да редуцират инвестициите с ниска възвращаемост, особено тези свързани с внос на неефективни псевдо-инвестиционни стоки. Увеличаване на качеството на продукцията и услугите, чрез инвестиции в съвременни технологии, развитие на човешките ресурси и изграждане на бизнес-ориентирани изследователски центрове са част от въпиющите нужди на икономиката ни.

Нека не забравяме и дългосрочните ефекти от опазването на околната среда, които освен инвестиция в социален престиж са и инвестиция в бъдещето на потомците ни.

Казано на по-достъпен език: Нерационално е да се купуват излишно-луксозни леки автомобили вместо производствени машини; Необходимо е освен да се изпращат собствените деца в елитен чуждестранен университет, мениджмънта на компаниите да участва активно в създаването на програми, съвместно с училища и университети, за професионално обучение и развитие – професионалистите трябва активно да участват в процеса на възпроизводство на кадри; По-добре е да се инвестира в разработването на технологии, отколкото да се внасят стари такива.

Необходимо е да се осъзнае, че в дългосрочна перспектива опазването на околната среда е равносилно на оцеляване. Оцеляване както физически за хората, така и за техните бизнеси. Ако дискусията за глобалното затопляне има известна емпирична съпротива, то дискусията за катастрофалното екологично „пришествие”, тегнещо над всички нас: клиенти, служители и капиталисти, е на път да бъде изпреварена от самото „пришествие”.

(C) Застраховка финансов риск - хедж инструмент за бизнеса

Фундаментално разбиране в управлението на компании е, че всеки бизнес би трябвало да поема само тези рискове, които познава и управлява добре. Застраховането на финансови загуби е вид хедж инструмент, който бизнесът може активно да използва за прехвърляне на кредитен риск и риск на насрещна страна върху трети лица – застрахователни компании. При правилна оценка на риска, рационално ценообразуване и добра диверсификация, с цел недопускане на систематичен риск, подобни инструменти биха били полезни за реалната икономика. Допълнителен положителен ефект от подобен вид продукти е увеличаване на прозрачността в икономиката.

Паралелно с предимствата на подобни инструменти, следва да се оценят правилно и редица специфики: съществуват ли адекватно, адаптирани продукти за нашия пазар; има ли квалифицирани актюери и застрахователни брокери, които да имат отлично разбиране за кредитен риск и риск на насрещна страна; конкурентни ли са премиите по застраховките спрямо други финансови продукти, които могат да прехвърлят тези рискове върху трети страни.

(C) Бюджетни дефицити в "Латинска" Европа и финансови пазари

Бърз преглед на макроикономическата карта на Европа показва традиционни управленски грешки или по-точно неефективни, леви политики в т.н. от мен „Латинска Европа”.

Прави впечатление, че държавите от този регион са със значим дефицит по текущата сметка, неефективна производителност на човешките ресурси, съответно относително по-висока безработица, релативно нисък БВП на глава от населението и това при тенденциозно нисък ръст на БВП. Същите тези страни членки на ЕС и еврозоната финансират неефективната си социална или по-скоро социалистическа политика с фискална експанзия, чрез бюджетен дефицит, компенсиран от правителствен дълг, съответно при относително по-висока доходност.

Мултипликаторът на правителствените разходи, към който най-вероятно са ориентирани тези политики е по-голям от единица само в ефективните икономики, които създават а не разрушават стойност.

В случай, че фискалната експанзия не е успяла до този момент да запали икономическия мотор, не допускам че възстановяването на европейската икономика ще е скорошно и значително. Още повече, че генерираната до момента фискална и монетарна ликвидност е замръзнала във вените на банковата система, от регулаторен страх и очаквания за увеличаване на лошите експозиции.

Пазарите на собствен капитал няма как да спечелят от гореописаните фактори. От друга страна, докато има някакво доверие в икономиките на ЕС, пазарите на правителствен дълг ще носят примамлива доходност за инвеститорите. Дивергенцията в доходността между Северна и „Латинска” Европа, ще даде стимул и на хедж фондовете, които заемат къси-дълги и анти-евро позиции.

(C) БВП прогноза за 2009 - спад с 4.5%, вместо 6%. Какво от това?

Икономическата 2009 година е практически завършена. Твърде вероятно е министерство на финансите да е близо до процента на спад на реалния БВП. Темата на дискусия, обаче не трябва да е „прогноза с колко %”. Човешката способност да прогнозира правилно е емпирично отхвърлена, а дебатът за прогнозирането е тема за дискусия в треторазредните академични институции.

Фокусът на управляващи, финансисти, предприемачи и на всички българи трябва да е насочен към създаване на благоприятни условия за устойчив икономически ръст. Факторите, към които би трябвало да се стремим са: намаляване на доказано неефективната роля на държавата в икономиката; създаване на условия за привличане на преки чуждестранни инвестиции с ефективна, дългосрочно добавена стойност в икономиката; технологично развитие, което да подобри експортабилността на българските стоки и драстични мерки за подобряване на образователната система, а оттам и на добавената интелектуална стойност в продукти и услуги.

Опасявам се, че взирайки се твърде много в исторически или прогнозни данни, продължаваме като държава да пропускаме фундаменталното значение на горните фактори и да работим срещу собствените си икономически интереси.

(G) Здрав разум - Ad iudicium

От дълго време усещам, че името на моя блог не кореспондира със съдържанието. Поради тази причина, днес реших да променя посланието, което излъчва името като ... сменя самото име.

Новото послание е посланието на "Здравия разум" - Ad iudicium (lat.) или по-скоро на взимането на решения на база здрав разум.

Новото послание е да излезнем от географската, теоретичната и практичната рамка и да базираме своите разсъждения на най-верния си помощник - нашият здрав разум, който често ни подсказва решения, които рядко сме склонни да приемем.

Ad iudicium!

(C) Банковата система гръбнак на мекотелата икономика

Както в ежедневието ни, така и в икономиката и финансите, една беда никога не идва сама. Генезисът на икономическата криза породен от ирационални свръх-очаквания на икономическите агенти бе многократно мултиплициран от банковата система. Българските банки в паралел с чуждестранните си колеги, стимулираха свръх-очакванията на тесен кръг от икономически сектори, постигайки завидни нива на секторна концентрация. Значителна част от кредитните експозиции са към капиталоемки сектори с несъществена добавена стойност, което макар и нормативно различно, на практика ги приравнява до финансиране на придобиване на дълготрайни материални активи. В момента бумерангът на ирационалният кредитен тласък се завръща в двора на банковата система под форма на лоши кредити.
Проследявайки лихвените нива много кредитополучатели и анализатори остават с първоначалното впечатление, че банките трупат колосални печалби от лихвени спредове. Въпреки добрата си капитализация и закрепената ликвидност, банковата система генерира почти троен ръст на експозиции загуби, необслужвани и под наблюдение, за първите три тримесечия на 2009 г. Последното разбира се, чрез провизиите, рефлектира изключително негативно върху резултатите на банките.
Високите нива на риск, нестабилността на икономиките, бизнеса и финансовата система, допълнени от свръх-реакцията на банковите регулатори относно ликвидност и капиталова адекватност водят глобалната икономика към ликвиден капан. При сериозни затруднения да се генерират нови приходи, достигане на предел във възможностите за увеличение на пасива и нарастващ портфейл класифицирани рискови експозиции, аз лично очаквам банките да продължат да отчитат влошаване на качеството на портфейлите си до момента, в който цените на активите служещи за обезпечение станат атрактивни за инвеститори в подценени активи.

(C) Икономиката е все още в сянката на рецесията.

Двигателите на световната икономика са основно САЩ и Китай. Първи сигнали за потвърждаване възстановяването на европейските икономики можем да очакваме именно отвъд океана. Въпреки възстановяването на индекса на потребителското доверие в САЩ от март 2009 насам, той все още гравитира около критичната стойност от 50, с влошаване на очакванията през октомври. Ръстът при цените на индустриалните стоки в САЩ също демонстрира неувереност, като основен принос за ръста на индекса (PPI) през второ и най-вече трето тримесечие на 2009 имат енергийните стоки. Предвид сезонния характер на потребление на енергийни стоки, не може да се очаква, че ръстът в тяхното търсене може да е сериозен сигнал за възстановяване на икономиката.

Експанзионистичната монетарна политика в САЩ, целяща стимулиране на икономиката, доведе до сериозно обезценяване на долара. Моето лично мнение е, че набраната в банковата система инфлирана, свръх-ликвидност е натрупала критична маса, за да навлезе в икономиката чрез потребление и производство. При относително ниските нива на спестяване на икономическите агенти в САЩ и дългосрочната тенденция към поддържане на ниска норма на спестяване е трудно да се допусне съществено влияние върху БВП по това направление. Предвид продължаващия спад на приходите от данък продажби не се очаква и скорошен, съществен обрат при потреблението. Големите въпросителни пред възстановяването на американската икономика остават безработицата и способността на Федералния резерв да се справи с евентуална инфлация.

Казаното по-горе от гледна точка на Европа означава най-вероятно продължаващо поскъпване на еврото спрямо долара, което ще направи европейския износ по-неконкурентен. В допълнение, под влияние на свръх реакция на регулаторите в Европа, монетарно създадената ликвидност, остава блокирана във финансовите институции. Сравнително по-високата норма на спестявания в Европа също бива възпряна от рецесионния страх на потребителите да разходват. Докато не бъде възстановено финансирането от страна на банковата система, инвестициите и потреблението в Европа едва ли ще са двигател на ръст в икономиката. Съживяването на индустриалното производство в Европа през септември е по-скоро отлепяне от дъното след дълго стремглаво потъване. Преди втората половина на 2010 ще е рано да говорим за възстановяване на европейската икономика.

В България поради липса на самостоятелна монетарна политика, ръста в икономиката остава съществено зависим от преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Данните за ПЧИ за последното тримесечие не са обнадеждаващи. От своя страна правителството е доста ограничено да стимулира експанзия, чрез фискални инструменти, предвид състоянието на бюджета и редуцираните възможности за допълнително задлъжняване. Още повече, едва ли този начин за събуждане на икономиката е достатъчно ефективен при неефективен административен апарат. Липсата на конкурентна икономика и добавена стойност чрез човешки ресурси прави българския износ неконкурентен, особено при скъпо евро, с което левът е обвързан. Двата фактора, които поддържаха БВП на страната бяха свития внос под влияние на драстично ограничените входящи капиталови потоци и ръста на спестяванията, които достигнаха своя предел. Основният фактор, който може да изтегли „затъващата в рецесионното блато кола” остават чуждестранните инвестиции.

Привличането на преки инвестиции зависи, както от икономическия цикъл, така и от политиката водена от българското правителство и централната банка. Ако чуждите инвеститори повярват в политиката на настоящия кабинет и банките-майки, вместо да изтеглят от, освободят ресурс към местните си подразделения, твърде вероятно е до края на 2010 да сме свидетели на съживяване на българската икономика. Въпреки това трябва да се отчете и значителното забавяне при рефлектирането на икономическите цикли от развиващите се икономики, които следват развитите с около шест до осемнадесет месеца закъснение. Това от своя страна означава, че ако развитите икономики се събудят в края на 2010, по-вероятно е нашата икономика да се събуди след като презимува още веднъж.