(C) Национализация на банките !?!?

Национализацията е изключително крайна мярка за спасяване на даден бизнес / компания, която винаги води до негативни последствия на политическата ирационалност. Да се разглежда като възможност за противодействие на кризата обаче е опасно предизвикателство към пазарните принципи. От една страна, в условията на пазарна икономика оцеляват най-добрите и най-силните. От друга страна, национализацията дава възможност на недъгавите да преживеят, а от това не печелят нито хората, нито бизнеса.

Забравихме ли нечистоплътното обслужване по прашните гишета с 15-минутно работно време?

Множество са прегрешенията на банковата ни система, но ако има проблеми, работа на регулатора е да ги установи, отстрани и подобри средата на опериране на тези институции. Този ефект не може да се постигне чрез повсеместна и брутална държавна намеса, а чрез прилагане на адекватен и своевременен контрол. За съжаление през последните 3-4 години банките успяваха да заобикалят всячески препоръките и рестрикциите на централната банка особено в частта на кредитната експанзия чрез различни инструменти на финансиране и на извеждане от балансите на определени експозиции. Това доведе до значително завишени рискове за банковата система в частта свръхконцентрация, операционен и ликвиден риск. Симптомите на тези проблеми се проявяват днес поради сътресенията в банките майки. Кризата е своеобразен качествен контрол, който предоставя възможност на по-добрия да оцелее.

Редно е да си зададем и още един въпрос: С какъв ресурс, ако не емитиран външен дълг, България би могла да участва в подпомагане на банковата система? Понастоящем правителството и БНБ могат да подкрепят едва една, максимум две от големите банки. Ако искаме да национализираме банковата система, означава да емитираме външен дълг за десетки милиарди, който идните поколения да плащат. По-лошото е, че ще заменим един вид дългосрочна инвестиция в собствен капитал с една по-краткосрочна зависимост от дълг на всички българи. Не виждам рационалност в това предложение и смятам, че всяка нефундаментално базирана негативна оценка е нездравословна заигравка със стабилността на банковата система и икономиката на България.

(C) Фискална подкрепа от последна инстанция

Финансовата система е гръбнакът на икономиката. При слабост на гръбнака има опасност цялата система да рухне. Ето защо принципно при съответните ангажименти от страна на финансовата система за реформиране е въпрос на първа необходимост да се подкрепят банките. Те обаче от своя страна следва да продължат да финансират здравословните проекти в реалния сектор.

Открити остават два фундаментални въпроса. Предвид незадоволителните опитите за ограничаване на кредитирането през 2007 и 2008 г. имат ли правителството и централната банка достатъчно влияние върху финансовата ни система? Предвид нерационалната предизборна фискална експанзия, има ли правителството буферен ресурс, с който да подкрепи евентуална слабост на банките и икономиката като цяло?

(C) Капиталовият пазар през 2009 (negative)

Погледнато макроикономически страната ни тепърва усеща сигналите на кризата. Навлизайки през банковата система, липсата на финансиране притиска реалния сектор в ъгъла на инвестиционните планове и производствените възможности.

Благоприятна би била хипотезата на излизане от ликвидния капан и първи стъпки към възстановяване на световната икономика през 2009 г. В контекста на растящи лоши кредити в нашата банкова система, обаче, едва ли кредитирането на реалния сектор ще се завърне със стимулиращи бизнеса лихвени нива, тъй като ще отразява по-високо ниво на риск. Тъй като пазарите по правило изпреварват икономиката с 6-12 месеца, би било възможно позеленяване на БФБ през 2009, ако 2010 подскаже симптоми на възстановяване.

При неблагоприятната хипотеза за развитие на световната икономика отговорът е недвусмислено негативен, както за българската икономика, така и за капиталовия ни пазар.

...

Въпреки това корекции на подценени активи са твърде възможни и очаквани.

(C) Моралът ... Инвестициите ... Инвеститорите

Разкриването на фиктивните сделки на фонда BMIS управляван от Бърнард Мадоф не е прецедент във финансовия сектор. Проблемите в конкретния случай са; размерът на измамата от USD 50 млрд. (един от най-големите в историята), етичният и моралният имидж на висшия мениджмънт на регулираните пазари и инвестиционните компании, капацитетът на регулатора да разбира и регулира по-сложни финансови инструменти и комбинации като дълги / къси позиции „хеджирани” с опции и може би най-важното ”Понзи доверието” на инвеститорите.

Освен преки загуби от близо USD 50 млрд., световната финансова индустрия би следвало да направи изводи за начините на оценка и степента на доверие при вземане на инвестиционни решения.

Има ли лакмус за моралът на инвестиционните мениджъри?

(C) Промяна в МЗР - може би! Влияние - едва ли!!

Централната банка взе решение да намали изискванията за минимални задължителни резерви от 12% на 10%. При валутен борд, това е единственото монетарно оръжие със съществено влияние върху финансовата система в ръцете на БНБ за контрола на паричното предлагане.

За по-точно анализиране на последствията от това решение трябва да е ясно дали тази мярка е временна, антикризисна или принципно решение на централната банка.

Един потенциален пряк ефект ще е освобождаване на ликвидни средства в банковата система и частично понижаване на краткосрочните лихви по депозити. Моите лични опасения са, че много малка част от тези близо 1 млрд. лв. ще подкрепят реалната икономика под формата на корпоративни кредити, за да окажат сериозен тласък в приходната част на банките. Още по-малко вероятно е жадните за ликвидност банки да инвестират тези средства в капиталови инструменти. Крайният ефект ще е по-скоро стабилизиране на междубанковия пазар и евентуален отлив по финансовата сметка.

(C) Фискална антикризисна панацея

България не разполага с гъвкава монетарна политика, ако въобще разполага с такава. Това прави фискалната експанзия основен фактор при стабилизирането на икономиката по време на икономическа криза.

Дилемата на управляващите е повече от драматична. Първата опция е да се налеят средства в рационални бизнес проекти, но през ръждясал административен апарат с потенция за корупционни практики. Вторият вариант е да се намали данъчното бреме, като по този начин се освободят средства за харчене в нерационалните консуматори - домакинствата, макар това да поощрява частично заетостта.

Ceteris Paribus, по-разумната опция за страната ни в дългосрочен план е инвестиране в национално значими проекти като образование, инфраструктура и възобновяеми енергийни източници.

Могат ли обаче политиците да смажат административния капацитет и да преглътнат предизборните тактики в интерес на стратегическото развитие на България?

(C) Акции vs. Инфлация

Погледнато исторически капиталовият пазар в България превъзхожда инфлацията с 3-5 процентни пункта. Историята обаче не повтаря събитията и 2008 беше ярък пример за изключение, в което инфлацията разгроми капиталовия пазар.

Предвид ръста на цената на заемния ресурс и драстичното свиване на кредитирането, инфлацията през 2009 ще се забави до едноцифрена скорост. Ограниченото кредитиране и високите лихви обаче ще обезкървят бизнес субектите, които са задлъжнели или които са планирали ливъридж експанзия.

Победители през 2009 ще са компаниите, които разполагат с квалифициран персонал, предлагат независими от икономическите цикли продукти и са ниско задлъжнели или са успели да договорят приемливи кредитни условия.

(C) Влиянието на кризата върху преките чуждестранни инвестиции

Преките инвестиции в България (ПЧИ) за 2007 и 2008 до момента са представени от близо 27% дялов капитал в небанков сектор, 30% в недвижими имоти и 26% финансови и търговски кредити между свързани лица.

Първата част е слабо мобилна и чувствителни към цената / качество на труда и политики за насърчаване на ПЧИ. Критичния проблем за България е незадоволителната подготовка и производителност на работната ръка. Докато народът реши кой ще е „разиграващ” и кой „мор” в следващото правителство, последното трябва да е наясно, че без жестоки инвестиции в образование, ПЧИ ще бъдат „трефа” в платежния ни баланс. (повишение 01-08.2007 към 01.08.2008 – 3.8%)

Секторът на недвижимите имоти е на път да нанесе стаден шок на икономиката ни. (понижение 01-08.2007 към 01.08.2008 с (22.4%))

Най-мобилният елемент на уравнението - кредитите вече е нанесъл своя шок върху икономиката ни като за първите осем месеца на 2008 спрямо първите осем на 2007 понижението е (68.7%) или цели 83.9% от понижението на ПЧИ за периода.

Фокусът при решаването на този казус трябва да е в инвестиции в продукти и услуги с висока добавена стойност, изискващи висока професионална квалификация.

(C) Изборите в САЩ и капиталовите пазари

Погледнато исторически за последните девет президентски мандата в САЩ, републиканците президенти са донесли по-висока доходност в предизборния месец отколкото демократите. През последните 20 години (от кабинета на Буш-старши до настоящия момент), демократите имат абсолютно предимство в доверието на инвеститорите пред републиканците в първите сто дни и в първата година на управлението си. Ако историята се повтаря, би следвало преднината, която Обама има, да обнадежди инвеститорите в САЩ едва догодина.

В настоящата кампания и двамата кандидати за президентския пост закъсняха с работата си по икономическата програма на правителството в рамките на настоящата криза. Поради факта, че финансово-капиталовата криза е в разгара си, допускам че за инвеститорите по-голямо влияние ще окажат конкретните мерки в текущия мандат на президента Буш-младши, отколкото очакванията за политически промени от страна на следващия кабинет.

(B) Кризата и домакинствата (интервю в. Дневник)

Как ще се отрази финансовата криза върху разходите на хората?

От една страна заплатите сами по себе си са фактор, който трудно се понижава. От друга страна орязването на допълнителни придобивки, забавянето / липсата на кредитиране, в едно с инфлацията определено ще увеличат процентния дял на разходите в разполагаемите бюджети на домакинствата.

Очаквате ли да има свиване на търсенето на потребителски стоки, ако да, на кои от тях?

Най-силно ще пострада търсенето на потребителски стоки, които не са от първа необходимост. Незначително ще е влиянието върху луксозните стоки и стоките от първа необходимост. Очаквам да има ценово пренастройване на потребителите.

Бихте ли дали препоръки как хората да планират личните си финанси и да ги оптимизират при постоянно увеличаващите се разходи (лихвени проценти по кредити, битови разходи, разходи за развлечения)?

Отговорът на този въпрос зависи от индивидуалните нужди и възможности на домакинствата. Въпреки това има няколко общовалидни препоръки; намаляване / преструктуриране на дълг по кредитни карти, оптимизиране на транспортни разходи, енергийна ефективност, лимит на сметките за комуникационни услуги и частично или пълно погасяване на кредити, ако са налични неизползвани спестявания.

Трябва ли хората да се откажат от сравнително големи разходи за покупки или екскурзии в чужбина?

Мисля, че нерационалните покупки и пътувания ще бъдат първите жертви на кризата.

Бихте ли ги посъветвали да работят повече, за да получават повече пари?

Според мен е много по-важно хората да повишават квалификацията си и да бъдат по-ефективни в работата си в дългосрочен план. Човешкия фактор трябва да се развива и това е основна предпоставка в успеха на една икономика.

Ако имат спестявания, да ги инвестират ли и къде?

Инвестирането не бива да бъде внезапен, спорадичен и стимулиран от външни фактори процес. Инвестирането е постоянен, добре обмислен процес, който инвеститора управлява.

(C) Корпоративно управление една година в България

По повод първия рожден ден на ККУ бих искал да поздравя всички колеги, които активно работиха по успешното внедряването на тази морална рамка.
Крачката, която беше направена в България е от изключително значение за развитието на капиталовия пазар. Безспорни са първите позитивни резултати в отчети, общи събрания на акционерите и публични източници на информация в съществена част от компаниите приели ККУ. Инвестиционната общност оценява прозрачността в публичните дружества и в чести случаи премира тези компании.
От друга страна прави впечатление, че все още много публични дружества имат сериозни проблеми с прилагането на изискванията за; паралел между постигнати и планирани резултати, реална роля на независимите директори, обвързване на резултатите на компанията с възнаграждението на изпълнителните директори и предоставяне на адекватни анализи за състоянието и перспективите на дружеството.
Още по-дълбок е проблема със способността и желанието на част от ДВИ да предоставят информация на заинтересовани лица. Нерядко липсва актуална информация за разпределяни през последните пет години дивиденти и дори за самите ДВИ.
Очаквам, че настоящия вариант на ККУ е само първата крачка в приемането на значително по-обхватните Практики за доброто корпоративно управление. Надявам се пазарната конюнктура скоро да позволи реално премиране на компаниите с добро КУ и по-този начин да насърчи дружествата с про-форма приет ККУ.

(C) Спасителен план за $ 700 милиарда За / Против

Подкрепата – морлна и финансова, която американското правителство оказваше на федералните агенции - Freddie Mac и Fannie Mae през последните 30-40 години, с цел подпомагане на жилищната експанзия в САЩ, беше меко казано непазарен механизъм за закупуване на жилища при по-изгодни финансови условия (лихви). Ако на американските кредитополучатели са им били спестявани средства от лихви, поради правителствена гаранция, то сега тези спестявания в много по-малка степен трябва да бъдат похарчени от данъчните приходи на правителството, отново за нуждите на същите тези данъкоплатци. В икономиката, както в природата нищо не се губи – само сменя форма и собственост. Проблемът за не-американските пазари в случая е, че понасят част от тежеста на свръх-консюмъризма в САЩ.

Капиталовите пазари според мен вече са калкулирали тези $ 700 млрд., още в деня на обявяването на този проект от Хенри Полсън. Предвид колосалните размери на постоянно наливана ликвидност в банковата система от централните банки и по-бавното вливане на тези $700 млрд., те оказват по-скоро морална подкрепа на световната финансова система. На този етап, според мен това е най-важната задача на правителствата и централните банки, ако искат да не допуснат колапс на финансовата система и така да блокират икономиките си.

Когато станат ясни конкретните условия на оценяване и избор на рискови активи за покупка от този фонд, ще може да се прецени реалния ефект върху банковата система и световните капиталови пазари на този спасителен план.

(C) Случаят Lehman Brothers и влиянието му върху световните пазари

Федералният резерв беше критикуван изключително сериозно за подкрепата при фалита на Bear Stearns. Основният упрек беше, че се ползват средства на американските данъкоплатци за спасяване на частен бизнес. Може би тук трябва да отбележим, че свръх-консуматорството на съществена част от тези данъкоплатци е в основата за настоящата криза. Убеден съм, че централната банка на САЩ е направила всичко по силите и да ограничи загубите по един или друг начин, но най-вероятно силите й в контекста на финансовата и капиталовата криза не са достигнали да избави от банкрут Lehman Brothers.
За съжаление тези крупни загуби не са изкупителни жертви, те са големи жертви, които се виждат ясно като големите метеорити, когато изгарят ярко в атмосферата. Има редица други загуби, които отвъд океана трудно виждаме, но те не по-малко влияят негативно върху ликвидната криза.
Моментът, в който инвеститорите могат да отдъхнат е, когато трите милиона т.нар. Alt-A кредити (по-ниско рискови от sub-prime кредити) на обща стойност USD 1 трилион забавят темпа на фалиране и по-този начин стабилизират банковата система на САЩ.
България ще бъде афектирана по същия начин, както и целия глобален свят, разликата ще е единствено в магнитуда на влиянието. Паниката и еуфорията от капиталовия пазар ще отсъстват от сесиите, едва когато инвестиционната общност образова подобаващо своите клиенти.

(B) Блиц интервю на Инвестор

На какво се дължи днешния спад? Оборота показателен ли е, че на пазара има паника? Какво можем да очакваме в следващите дни и въобще кога ще се нормализират нещата?

Днешния спад е повлиян от новините на световните пазари. Изтегляне на инвеститори има на всички световни пазари, в това число и българския. Прави впечетление обаче, че компаниите, които се ползват с доверието на инвеститорите запазват ценови нива. Ненормалното на БФБ се случи през последната година и според мен лично ситуацията на нашия капиталов пазар едва сега се нормализира. Ценовите коефициенти влизат в не-еуфорични граници и за мен лично създават предпоставка за навлизане на дългосрочни value-investors. За съжаление на рационално мислещите инвеститори, пазарите реагират прекомерно, както при възход, така и при падение. Допускам, че под натиск от обратни изкупувания и затваряне на РЕПО-сделки е възможно и нашия пазар да отчете ирационален свръхспад.

Какво можем да очакваме в отчетите за Q3 при положение, че петролът падна доста? Дали отчетите въобще могат да са фактор за пазара и такива неща?

Първите отчети, в които очаквам позитивни изненади са за второ тримесечие на 2009 година, като разбира се ще има отделни сектори и компании, които ще поддържат добри резултати и по време на излизане от настоящата криза на доверието. За съжаление погледа на масовия инвеститор ще остане замъглен и няма да отчете първите позитивни сигнали – това е нормалната свръх-реакция на човешкия мозък в критични моменти и ситуации.

(C) Накъде са се запътили индексите

Отслабването на индексите е признак за сериозна кешова диета, на която ги подлагат инвеститорите. Един съществен фактор, който принуждава инвеститорите да се оттеглят от пазара е търсенето на ликвидни средства, при липса или значително намаляване на предлагането - потокът от чужбина към страната (преки и портфейлни чуждестранни инвестиции – икономически риск, и финансиране от страна на ЕС – политически риск). Смятам че пазарите ще останат под влиянието на ниска ликвидност и в началото на 2009 година.

Друг съществен момент е в резултатите на публичните дружества и ценовите коефициенти, на които се търгуват бълагрските компании. Свръхоптимизма завладял пазара ни през 2007 година се охлажда бавно като задържа P/E коефициента на основния ни индекс над 12.5, при средни за региона 10-11, което за инвеститорите означава или заложени свръхочаквания, или надцененост поради фактори като слаба ликвидност или субективна ирационалност.

Възстановяване разбира се ще има, когато започнат да се възстановяват макро и микро факторите и резултатите. Първите очаквания за това възстановяване са за средата на 2009 година. Междувременно, ще наблюдаваме отблизо местните компании, които успеят да привлекат поръчки от чужбина и така да увеличат продажбите си. Според мен тези компании биха могли да балансират негативния тренд в отчетите на публичните компании.