(V) Нова ТВ: Интервю

(V) БНТ - Волатилност на пазарите

Интервю за БНТ: Волатилност на пазарите

(V) Награди на БФБ - София 2010

(I) Интервю за в. Пари

http://download.bse-sofia.bg/Interviews/interview_pari_bylgarski.pdf

(I) Интервю за Дневник

http://download.bse-sofia.bg/Interviews/interview_darik_bylgarski.pdf

(I) Интервю за ДарикФинанс

http://download.bse-sofia.bg/Interviews/interview_darik_bylgarski.pdf

(V) Въвеждаща лекция за брокери и инвестиционни консултанти

http://profit.bg/video.php?category=0&page=0&id=1415

(I) БАЛИП организира курсове за подготовка на кандидати, желаещи да се явят на изпити за брокери и инвестиционни консултанти

Обучение за брокер и инвестиционен консултант

(C) Великден на капиталовия ни пазар е възможен но не и фундаментален... поне средносрочно!

Въпросът с възстановяването на капиталовия ни пазар може би трявба да бъде задаван като:„Какво трябва да направим, за да се възстанови икономиката ни?”

За да наблюдаваме възстановяване на капиталовия пазар е необходимо да заработи ефективно икономиката, а за това са нужни инвестиции в образование, технологии и капиталови потоци към ефективни отрасли с висока добавена стойност.

Необходимо е незабавно да се приемат решения за преодоляване на образователния колапс, това важи и за всички участници на финансовия и капиталовия пазар спрямо техните клиенти. В средносрочен план, трябва да се предложат и решения за смекчаване на негативните демографски ефекти. Финансовата система трябва на изпълни „саниращата” си роля в икономиката като разпределя ресурси в икономически смислени и ефективни проекти. Необходимо е значително да се редуцира участието на държавата в икономиката и да се рационализира дейността на администрацията.

Прилагането на подобни мерки, при укрепване и усъвършенстване на инфраструктурата на капиталовия пазар, ще бъде предпоставка за възстановяване на капиталовия пазар.

(C) Нужда и управление на "Сребърен фонд"

България е на челно място в света по застаряващо население. Гарантирането на устойчивостта на пенсионната система няма как да стане с депозит в централната банка с доходност по-ниска от 1% годишно. Естествено е да се очаква по-висока доходност от инструменти с по-висок риск от депозитите – парични инструменти, облигации и акции. Инвестиционния хоризонтът на подобен фонд е дългосрочен, така че високо тегло на акциите в портфейла е положителна възможност.

Основните ми критики към чл. 13 на ЗДФГУДПС, даващ инвестиционната рамка на фонда са в твърде ограничените максимални лимити за облигации и парични инструменти, липсата на възможност за инвестиции в суровини и забраната за инвестиции в ценни метали и сертификати върху тях. Инвестиционният портфейл би следвало да е съобразен с икономическите цикли. Зададените рамки на портфейла на Сребърния фонд, рефлектират разбиране у законодателя за икономика в постоянен възход, което не е реалистично. Всеки инвестиционен инструмент има своята роля в различените фази от икономическия цикъл. С цел извличане на максимално висока доходност на подобен портфейл е необходимо сериозно преразглеждане на ограниченията в чл. 13 на закона.

В допълнение ако стремежът на законодателя да избегне местната икономика, с цел да се презастрахова от „влияние” на местни агенти е породило забраната за инвестиции в инструменти на дружества регистрирани в страната, редно е било да се помисли и за инвестиционното значение на активи свързани с българската икономика. В този ред на мисли е обезателно да се забранят / ограничат и инвестиции в компании и икономики, които са силно обвързани с България (напр. банки с дъщерни дружества в страната) и чиито активи са във висока корелация с местната икономика. В противен случай можем да наблюдаваме липса на диверсификационен ефект от международно инвестиране, каквато наблюдавахме в края на 2007 и началото на 2008 г.

(C) Как бизнесът може да допринесе за развитието на икономиката?

Краткия отговор на този въпрос е като инвестира в проекти с висока добавена стойност.

По-задълбочен отговор би изисквал от компаниите да редуцират инвестициите с ниска възвращаемост, особено тези свързани с внос на неефективни псевдо-инвестиционни стоки. Увеличаване на качеството на продукцията и услугите, чрез инвестиции в съвременни технологии, развитие на човешките ресурси и изграждане на бизнес-ориентирани изследователски центрове са част от въпиющите нужди на икономиката ни.

Нека не забравяме и дългосрочните ефекти от опазването на околната среда, които освен инвестиция в социален престиж са и инвестиция в бъдещето на потомците ни.

Казано на по-достъпен език: Нерационално е да се купуват излишно-луксозни леки автомобили вместо производствени машини; Необходимо е освен да се изпращат собствените деца в елитен чуждестранен университет, мениджмънта на компаниите да участва активно в създаването на програми, съвместно с училища и университети, за професионално обучение и развитие – професионалистите трябва активно да участват в процеса на възпроизводство на кадри; По-добре е да се инвестира в разработването на технологии, отколкото да се внасят стари такива.

Необходимо е да се осъзнае, че в дългосрочна перспектива опазването на околната среда е равносилно на оцеляване. Оцеляване както физически за хората, така и за техните бизнеси. Ако дискусията за глобалното затопляне има известна емпирична съпротива, то дискусията за катастрофалното екологично „пришествие”, тегнещо над всички нас: клиенти, служители и капиталисти, е на път да бъде изпреварена от самото „пришествие”.

(C) Застраховка финансов риск - хедж инструмент за бизнеса

Фундаментално разбиране в управлението на компании е, че всеки бизнес би трябвало да поема само тези рискове, които познава и управлява добре. Застраховането на финансови загуби е вид хедж инструмент, който бизнесът може активно да използва за прехвърляне на кредитен риск и риск на насрещна страна върху трети лица – застрахователни компании. При правилна оценка на риска, рационално ценообразуване и добра диверсификация, с цел недопускане на систематичен риск, подобни инструменти биха били полезни за реалната икономика. Допълнителен положителен ефект от подобен вид продукти е увеличаване на прозрачността в икономиката.

Паралелно с предимствата на подобни инструменти, следва да се оценят правилно и редица специфики: съществуват ли адекватно, адаптирани продукти за нашия пазар; има ли квалифицирани актюери и застрахователни брокери, които да имат отлично разбиране за кредитен риск и риск на насрещна страна; конкурентни ли са премиите по застраховките спрямо други финансови продукти, които могат да прехвърлят тези рискове върху трети страни.

(C) Бюджетни дефицити в "Латинска" Европа и финансови пазари

Бърз преглед на макроикономическата карта на Европа показва традиционни управленски грешки или по-точно неефективни, леви политики в т.н. от мен „Латинска Европа”.

Прави впечатление, че държавите от този регион са със значим дефицит по текущата сметка, неефективна производителност на човешките ресурси, съответно относително по-висока безработица, релативно нисък БВП на глава от населението и това при тенденциозно нисък ръст на БВП. Същите тези страни членки на ЕС и еврозоната финансират неефективната си социална или по-скоро социалистическа политика с фискална експанзия, чрез бюджетен дефицит, компенсиран от правителствен дълг, съответно при относително по-висока доходност.

Мултипликаторът на правителствените разходи, към който най-вероятно са ориентирани тези политики е по-голям от единица само в ефективните икономики, които създават а не разрушават стойност.

В случай, че фискалната експанзия не е успяла до този момент да запали икономическия мотор, не допускам че възстановяването на европейската икономика ще е скорошно и значително. Още повече, че генерираната до момента фискална и монетарна ликвидност е замръзнала във вените на банковата система, от регулаторен страх и очаквания за увеличаване на лошите експозиции.

Пазарите на собствен капитал няма как да спечелят от гореописаните фактори. От друга страна, докато има някакво доверие в икономиките на ЕС, пазарите на правителствен дълг ще носят примамлива доходност за инвеститорите. Дивергенцията в доходността между Северна и „Латинска” Европа, ще даде стимул и на хедж фондовете, които заемат къси-дълги и анти-евро позиции.

(C) БВП прогноза за 2009 - спад с 4.5%, вместо 6%. Какво от това?

Икономическата 2009 година е практически завършена. Твърде вероятно е министерство на финансите да е близо до процента на спад на реалния БВП. Темата на дискусия, обаче не трябва да е „прогноза с колко %”. Човешката способност да прогнозира правилно е емпирично отхвърлена, а дебатът за прогнозирането е тема за дискусия в треторазредните академични институции.

Фокусът на управляващи, финансисти, предприемачи и на всички българи трябва да е насочен към създаване на благоприятни условия за устойчив икономически ръст. Факторите, към които би трябвало да се стремим са: намаляване на доказано неефективната роля на държавата в икономиката; създаване на условия за привличане на преки чуждестранни инвестиции с ефективна, дългосрочно добавена стойност в икономиката; технологично развитие, което да подобри експортабилността на българските стоки и драстични мерки за подобряване на образователната система, а оттам и на добавената интелектуална стойност в продукти и услуги.

Опасявам се, че взирайки се твърде много в исторически или прогнозни данни, продължаваме като държава да пропускаме фундаменталното значение на горните фактори и да работим срещу собствените си икономически интереси.

(G) Здрав разум - Ad iudicium

От дълго време усещам, че името на моя блог не кореспондира със съдържанието. Поради тази причина, днес реших да променя посланието, което излъчва името като ... сменя самото име.

Новото послание е посланието на "Здравия разум" - Ad iudicium (lat.) или по-скоро на взимането на решения на база здрав разум.

Новото послание е да излезнем от географската, теоретичната и практичната рамка и да базираме своите разсъждения на най-верния си помощник - нашият здрав разум, който често ни подсказва решения, които рядко сме склонни да приемем.

Ad iudicium!