(C) Банковата система гръбнак на мекотелата икономика

Както в ежедневието ни, така и в икономиката и финансите, една беда никога не идва сама. Генезисът на икономическата криза породен от ирационални свръх-очаквания на икономическите агенти бе многократно мултиплициран от банковата система. Българските банки в паралел с чуждестранните си колеги, стимулираха свръх-очакванията на тесен кръг от икономически сектори, постигайки завидни нива на секторна концентрация. Значителна част от кредитните експозиции са към капиталоемки сектори с несъществена добавена стойност, което макар и нормативно различно, на практика ги приравнява до финансиране на придобиване на дълготрайни материални активи. В момента бумерангът на ирационалният кредитен тласък се завръща в двора на банковата система под форма на лоши кредити.
Проследявайки лихвените нива много кредитополучатели и анализатори остават с първоначалното впечатление, че банките трупат колосални печалби от лихвени спредове. Въпреки добрата си капитализация и закрепената ликвидност, банковата система генерира почти троен ръст на експозиции загуби, необслужвани и под наблюдение, за първите три тримесечия на 2009 г. Последното разбира се, чрез провизиите, рефлектира изключително негативно върху резултатите на банките.
Високите нива на риск, нестабилността на икономиките, бизнеса и финансовата система, допълнени от свръх-реакцията на банковите регулатори относно ликвидност и капиталова адекватност водят глобалната икономика към ликвиден капан. При сериозни затруднения да се генерират нови приходи, достигане на предел във възможностите за увеличение на пасива и нарастващ портфейл класифицирани рискови експозиции, аз лично очаквам банките да продължат да отчитат влошаване на качеството на портфейлите си до момента, в който цените на активите служещи за обезпечение станат атрактивни за инвеститори в подценени активи.

(C) Икономиката е все още в сянката на рецесията.

Двигателите на световната икономика са основно САЩ и Китай. Първи сигнали за потвърждаване възстановяването на европейските икономики можем да очакваме именно отвъд океана. Въпреки възстановяването на индекса на потребителското доверие в САЩ от март 2009 насам, той все още гравитира около критичната стойност от 50, с влошаване на очакванията през октомври. Ръстът при цените на индустриалните стоки в САЩ също демонстрира неувереност, като основен принос за ръста на индекса (PPI) през второ и най-вече трето тримесечие на 2009 имат енергийните стоки. Предвид сезонния характер на потребление на енергийни стоки, не може да се очаква, че ръстът в тяхното търсене може да е сериозен сигнал за възстановяване на икономиката.

Експанзионистичната монетарна политика в САЩ, целяща стимулиране на икономиката, доведе до сериозно обезценяване на долара. Моето лично мнение е, че набраната в банковата система инфлирана, свръх-ликвидност е натрупала критична маса, за да навлезе в икономиката чрез потребление и производство. При относително ниските нива на спестяване на икономическите агенти в САЩ и дългосрочната тенденция към поддържане на ниска норма на спестяване е трудно да се допусне съществено влияние върху БВП по това направление. Предвид продължаващия спад на приходите от данък продажби не се очаква и скорошен, съществен обрат при потреблението. Големите въпросителни пред възстановяването на американската икономика остават безработицата и способността на Федералния резерв да се справи с евентуална инфлация.

Казаното по-горе от гледна точка на Европа означава най-вероятно продължаващо поскъпване на еврото спрямо долара, което ще направи европейския износ по-неконкурентен. В допълнение, под влияние на свръх реакция на регулаторите в Европа, монетарно създадената ликвидност, остава блокирана във финансовите институции. Сравнително по-високата норма на спестявания в Европа също бива възпряна от рецесионния страх на потребителите да разходват. Докато не бъде възстановено финансирането от страна на банковата система, инвестициите и потреблението в Европа едва ли ще са двигател на ръст в икономиката. Съживяването на индустриалното производство в Европа през септември е по-скоро отлепяне от дъното след дълго стремглаво потъване. Преди втората половина на 2010 ще е рано да говорим за възстановяване на европейската икономика.

В България поради липса на самостоятелна монетарна политика, ръста в икономиката остава съществено зависим от преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Данните за ПЧИ за последното тримесечие не са обнадеждаващи. От своя страна правителството е доста ограничено да стимулира експанзия, чрез фискални инструменти, предвид състоянието на бюджета и редуцираните възможности за допълнително задлъжняване. Още повече, едва ли този начин за събуждане на икономиката е достатъчно ефективен при неефективен административен апарат. Липсата на конкурентна икономика и добавена стойност чрез човешки ресурси прави българския износ неконкурентен, особено при скъпо евро, с което левът е обвързан. Двата фактора, които поддържаха БВП на страната бяха свития внос под влияние на драстично ограничените входящи капиталови потоци и ръста на спестяванията, които достигнаха своя предел. Основният фактор, който може да изтегли „затъващата в рецесионното блато кола” остават чуждестранните инвестиции.

Привличането на преки инвестиции зависи, както от икономическия цикъл, така и от политиката водена от българското правителство и централната банка. Ако чуждите инвеститори повярват в политиката на настоящия кабинет и банките-майки, вместо да изтеглят от, освободят ресурс към местните си подразделения, твърде вероятно е до края на 2010 да сме свидетели на съживяване на българската икономика. Въпреки това трябва да се отчете и значителното забавяне при рефлектирането на икономическите цикли от развиващите се икономики, които следват развитите с около шест до осемнадесет месеца закъснение. Това от своя страна означава, че ако развитите икономики се събудят в края на 2010, по-вероятно е нашата икономика да се събуди след като презимува още веднъж.

(I) FRM

До моите верни читатели:

Надявам се да ми простите отсъствието до 21 ноември 2009 г.
След FRM (Financial Risk Management) изпита обещавам да поговорим отново за икономиката и капиталовия пазар.

Ваш,
Георги И. Български