(C) Монетарна експанзия. Тежката артилерия срещу кризата!

Създаването на разбиране за буквално печатане на пари (банкноти) е изключително погрешно, тъй като банкнотите освен, че са едни от най-скъпите за производство парични инструменти, съставляват между 3-8% от общото парично предлагане. Тоест дори тяхното изключително скъпо удвояване за една година би предизвикало инфлация от средно 5-6% на година.

Позитивен ефект върху икономиката би имало ако увеличението на паричното предлагане, чрез изкупуване на правителствени облигации е значимо спрямо очакванията на икономическите агенти. Това е най-вероятно и стремежът на централните банки на САЩ, Великобритания, Канада и Швейцария.

Подобно решение може да има и съществени негативни последици тъй като наводняването на икономиката с пари би довело до инфлационни процеси, повишаване на лихвените нива и бумерангово обезценяване на дългови инструменти, в частност изкупените от централната банка. Този дЕФЕКТ едва ли би бил приет равнодушно от големите кредитори на съответните икономики.

Важно за икономиката като цяло е позитивните ефекти като стимулиране на потреблението и възстановяване на кредитирането да преодолеят негативните последствия. Най-трудно и най-важно за централните банкери е определянето на точното количество инфлация, което да стимулира икономиката. Недостигането или прескачането на необходимия ръст в паричното предлагане могат да извадят очи, вместо да изпишат вежди.

Всяка една монетарна политика, сама по себе си без паралелна подкрепата на фискални мерки, саниране на недъгави капиталови структури и адаптация на потребителски манталитет, едва ли би постигнала стимулиращ поврат за икономиката.

(C) Забавяне на темпа на инфлацията... какво още?

Забавянето на темпа на инфлацията, както и икономическата криза са екзогенни за българската икономика събития. Причината не е политика на правителството или централната банка, а капиталова и ликвидна криза в банковата система в Европа, която е основния финансиращ фактор в България. В тази връзка очакванията за покриване на Маастрихтските критерии изглежда миражно близо. Но да не забравяме, че критерият за инфлация не е абсолютен а е релативен спрямо инфлацията на трите държави с най-стабилни ценови нива. Негативното влияние на кризата в Еврозоната вече води до значителни понижения на инфлацията, като средната инфлация за месец януари 2009 (годишна) падна рязко до 1.1% и бързо ни отдалечи от химерното покриване на изискването за ценова стабилност.

От друга страна в следствие на икономическата и финансовата криза ще има затруднения при изпълнението на приходната част на бюджет 2009 и 2010, което твърде лесно би дерайлирало фискалната стабилност (изискването за максимален бюджетен излишък от 3%). Още повече при евентуално задълбочаване на кризата е твърде вероятно да се наложи икономическо финансиране през правителството, тъй като бизнесът все още трудно ще успява да се добере до финансиране на разумна цена. Въпреки това при настоящите нива на правителствен дълг е малко вероятно да се достигне правителствен дълг надхвърлящ 60% от БВП, каквато е една от бариерите заложена в член 121 (1) на Договора за създаване на Европейската общност.

Тъй като забавянето на инфлацията е по линия на финансирането редно е да търсим преките последствия за икономиката в тази връзка. Най-сериозни трудности ще изпита пазарът на труда, който зависи до голяма степен от натовареността на бизнеса, който от своя страна зависи от потреблението и инвестициите. В развиваща се икономика с изключителна ниска производителност на труда и капитала, и липса на технологична и развойна дейност, пресъхването на входящите капиталови потоци ще бъде пагубно за неефективните производства и дейности и ще предизвика високи нива на безработица. Ако това съвпадне с дясно политическо управление и дясна социална политика ще освободи още една значителна част от куха, непроизводителна, неквалифицирана заетост и ще причини мощен шок на пазара на труда.

Бих се радвал ако българската икономика извлече възможност от кризата като реално осъществи мерки за повишаване производителността на труда, чрез адекватни, съвременни инвестиции в човешки капитал.