(C) Връзката между икономиката и капиталовия пазар

Прогнозите на МВФ за реален ръст на българската икономиката, в синхрон с прогнозите на по-оптимистичните с 50-100 bp водещи финансови институции, сочат надолу. Нелогично е да допускаме, че макро-фундамента в нашата икономика ще е изключение и няма да влияе върху капиталовият ни пазар.

Забавянето в световната икономика ще се отрази в различна степен и по различно време на отделните държави, индустрии и компании. Степента на конкурентоспособност, умението за привличане и задържане на генериращи продукт инвестиции, политическата, фискалната и монетарната стабилност са ключови фактори, които анализаторите на чуждестранни фондове оценяват при решение за международна диверсификация. В допълнение натежават и адекватност в образованието и подготовката на кадри, инвестициите в R&D, правителственият дълг и небалансираният с инвестиции дефицит по текуща сметка.

Моите лични опасения са, че поставените в курсив фактори са неубедително представени в нашата икономика и не са предпоставка за бързо преодоляване на глобалната криза, както от публичните, така и от частните компании.

(C) Кризата, Регулацията и Разликата в действителността

Кризата на световните капиталови пазари, породена от свръхконсуматорството на американския потребител и нискокачествените ипотечни кредити, е трудно определима като избухнала наскоро, тъй като икономиката на САЩ демонстрира първи сигнали за забавяне още в началото на 2006 г. Генезисът на кризата е по-скоро в слабости, свързани със занижените изисквания за кредитиране зад океана, т.н. no docs кредити, NINJA (No Income, No Job, and No Assets) кредити и други подобни. Тоест не достатъчно стриктна се оказва регулация на финансовите, а не на капиталовите пазари.

Разбиранията на регулаторите за управление на риска почиват върху академично амортизираната нормална дистрибуция на доходността. На нормална дистрибуция са подчинени практически и повечето нормативни изисквания за управление на риска. По-съвременните изследователи наблюдават, че в състояния на стрес на капиталовите пазари, разпределението на доходността следва т.н. Пауър дистрибуция (Power distribution). Казано по-друг начин по време на криза пазарите забравят за стандартното отклонение, за коефициента на вариация такива, каквито ги познаваме заедно с регулаторните органи, дори смело пренебрегват теорията на Марковиц и сие. В контекста на ликвидна криза хипотезата за диверсификация на портфейл с международни инвестиции при корелации на пазарите, близки до единица, е безпочвена.

Нека не забравяме и реактивния закон "Сърбънес - Оксли" (Sarbanes - Oxley Act), сътворен в отговор на фалита на "Енрон" и създаващ към днешна дата повече трудности, отколкото решения.

Това, от което имат нужда пазарите, не само в трудни времена, а винаги и по всяко време е не по-строга регулация, а работеща, практически приложима и разбираема за регулирани и регулиращи регулация.