(C) Да направим пазарът по-ефективен

Покупката и продажбата на един и същ пакет ценни книжа в един ден повече от един път (интрадей търговия) е нормална практика на развитите капиталови пазари. Задължението за проверка за наличност на ценните книжа в депозитарната институция (Наредба № 38, чл.35, ал.2) при сетълмент Т+2 представлява практическа преграда пред динамична интрадей търговия в момента в България.

От една страна, интрадей търговията стимулира трейдърските настроения на пазара, което е в разрез с инвестиционния подход при избора на компании. От друга страна, наличието на възможност за по-честа промяна на инвестиционното решение и опция за спекулации (това не е мръсна дума в инвестициите) и арбитраж относно всички пазарни позиции е предпоставка за високоликвиден, динамичен, наситен с големи обеми пазар. Последното е основен фактор за подобряване на пазарната среда, като стимулира прозрачност и гъвкавост, както и постигане на консенсусна пазарна цена, която отразява интересите на всички участници, а не само на тези в сетълмент период, по-голям от Т+2.

Имайки амбиции за развитие на пазар на деривати в България, бих добавил само, че ако при капиталовите пазари интрадей търговията стимулира по-висока ефективност на пазара, при пазарите на деривати тя е необходимост.

(C) Може би кризата ни прави по-добри анализатори

Прогнозирането на финансови резултати е в основата на фундаменталното оценяване на всяка компания. Настоящата вътрешно присъща стойност на компаниите е функция на три основни фактора: правопропорционална връзка с (1) паричен поток, (2) прогноза за ръста на паричния поток и обратнопропорционална с (3) изискуемата норма на възвращаемост на собствения капитал.

Когато прогнозният ръст на всяка компания не достига, очакванията на инвеститорите, още повече когато тези очаквания са заложени в проспект за публично предлагане, както по света, така и в България преоценяват настоящата вътрешно присъща стойност на компанията. Паралелно с понижаването на оценката на компанията инвеститорите преосмислят и доверието в мениджмънта, което е един от ключовите фактори при оценка на компанията.

С развитието си капиталовият ни пазар изостря сетивата си към публичните компании и прецизира своите оценки за всеки емитент. Публичните вече компании би следвало да не забравят своите ангажименти към инвеститорите, които са им предоставили финансов ресурс на база на очаквания за развитие на бизнеса им, водеща до доходност от направените инвестиции.