(C) Съществува ли хипотезата за риск в съзнанието на инвеститорите в България

Както взаимните фондове, така и посредниците, управляващи портфейли на доверители, би трябвало да предоставят на своите клиенти не само информация за доходността на техните портфейли, но и за риска, който поемат, за да постигнат тази доходност.

Възможно е предоставяне на оценка на факторите, които влияят върху риска, като ликвидност; риск от евентуален фалит на емитента; матуритет, ако е приложим; степен на диверсификация на портфейла; волатилност на доходността; степента на обвързаност с пазара, който е представен. Разбира се, ангажиментът да бъдат обучени инвеститорите в тълкуването и разбирането на концепциите за риск е в ръцете на посредниците и управляващите дружества.

Във взаимоотношенията с институционални инвеститори би било здравословно да се предоставят и: коефициента на Шарп - или доходността над безрисковата норма, съотнесена към дисперсия на доходността; Сортино коефициент - доходността над безрисковата норма, съотнесена към негативния потенциал на акцията; алфа на Йенсен - доходността над безрисковата норма, съотнесена към изискуемата норма на възвращаемост в контекста на систематичния риск и др.

В основата на инвестиционната култура на всички участници на пазара трябва да залегне разбирането, че получената доходност в една или друга степен е производна на поетия риск. Ползата от разбирането и приемането на риска ще е в правилно тълкуване на доходността и по-рационално поведение на инвеститорите.

(C) Агробизнесът в капиталовия пазар

Когато целта на акционерите в една компания като "Зърнени храни България" АД е да продадат свои дялове през регулиран пазар, очакванията на инвеститорите са за дисконтирана присъща стойност и/или по-нисък потенциален ръст. Причината за това е пониженият интерес на мажоритарния собственик към развитието на бизнеса и липсата на ясна стратегия за неговата експанзия.

Ако целта на акционерите на "Бисер олива" АД е да развиват своя бизнес и за целта набират капитал от борсата, потенциалът, който виждат инвеститорите в растежа на компанията, при равни други условия ще предизвика интерес на пазара в много по-голяма степен спрямо компания, чиито собственици кешират позиции.

Потенциалът за финансиране на основния бизнес на агрокомпаниите би трябвало да е основната причина за техния интерес към БФБ. Предполагам, че нуждата от финансиране на проекти, свързани с производство на биогорива, за момента е магическа пръчица за развитие на бизнеса в очите на повечето мениджъри. Това, разбира се, води до диверсификация на приходната част на компаниите.

От друга страна, е необходимо да отчетем, че в развитите икономики и на световните пазари темата за биогорива е вече амортизирана. Причините за това са: ниската ефективност на биогоривата; икономически неизгодното производство без субсидии; сушите вследствие на презасяване; сериозна цикличност в добива и др. Остра критика отправи и представител на ООН относно отнемането на храна от бедните региони на света и трансформирането й в биогорива.

Предвид това очакванията ми са по-скоро в развитие на производство на хранителни субпродукти и добавки.

(C) Макроикономическата основа на българския капиталовия пазар

Макроикономиката заедно с индустриалния анализ е в основата на оценка на всяка компания. При bottom-up анализ на емитенти би следвало макропоказателите да се отразяват върху фундаменталните стойности на публичните компании, а оттам и върху пазарните котировки.

Основните показатели, които наблюдаваме: БВП на глава от населението (2002 - 2006 средногодишен продължителен ръст от над 10%), паричен агрегат М3 (2002 - 2006 средногодишен продължителен ръст от над 20% и YoY 09/2007 над 25%), преки чуждестранни инвестиции (06/2005-06/2007 със средногодишен продължителен ръст над 37%), разбира се, са били катализатор на ръста на БФБ.

Макропрогнозите към настоящия момент фокусират върху сериозния дефицит по текущата сметка на платежния баланс, който обаче бива покриван почти изцяло от инвестициите и не бива да бъде причина за сериозно притеснение.От друга страна, прогнозите за спад в преките чуждестранни инвестиции биха били заплаха за макростабилността в страната.

По-високата инфлация е възможно да упражни негативен натиск върху капиталовия пазар чрез забавяне на производството и възвращаемостта на емитентите, както и чрез изтегляне на част от спестяванията на дребните инвеститори. От друга страна, прогнозите за стабилен ръст на БВП от 6% за година за 2008-2009 са в подкрепа на фундамента на пазара.

Най-сериозното притеснение за инвеститорите в левове според мен би представлявало евентуална външна спекулативна атака към валутния борд, което при невъзможност на централната банка да интервенира в подкрепа на лева би могло да причини "развързване" на фиксирания курс и обезценяване на лева.