(V) Пропаста между бизнеса и образованието

(V) БНТ - интервю БФБ

(V) ТВ Европа: Интервю

(V) Нова ТВ: Интервю

(V) БНТ - Волатилност на пазарите

Интервю за БНТ: Волатилност на пазарите

(V) Награди на БФБ - София 2010

(I) Интервю за в. Пари

http://download.bse-sofia.bg/Interviews/interview_pari_bylgarski.pdf

(I) Интервю за Дневник

http://download.bse-sofia.bg/Interviews/interview_darik_bylgarski.pdf

(I) Интервю за ДарикФинанс

http://download.bse-sofia.bg/Interviews/interview_darik_bylgarski.pdf

(V) Въвеждаща лекция за брокери и инвестиционни консултанти

http://profit.bg/video.php?category=0&page=0&id=1415

(I) БАЛИП организира курсове за подготовка на кандидати, желаещи да се явят на изпити за брокери и инвестиционни консултанти

Обучение за брокер и инвестиционен консултант

(C) Великден на капиталовия ни пазар е възможен но не и фундаментален... поне средносрочно!

Въпросът с възстановяването на капиталовия ни пазар може би трявба да бъде задаван като:„Какво трябва да направим, за да се възстанови икономиката ни?”

За да наблюдаваме възстановяване на капиталовия пазар е необходимо да заработи ефективно икономиката, а за това са нужни инвестиции в образование, технологии и капиталови потоци към ефективни отрасли с висока добавена стойност.

Необходимо е незабавно да се приемат решения за преодоляване на образователния колапс, това важи и за всички участници на финансовия и капиталовия пазар спрямо техните клиенти. В средносрочен план, трябва да се предложат и решения за смекчаване на негативните демографски ефекти. Финансовата система трябва на изпълни „саниращата” си роля в икономиката като разпределя ресурси в икономически смислени и ефективни проекти. Необходимо е значително да се редуцира участието на държавата в икономиката и да се рационализира дейността на администрацията.

Прилагането на подобни мерки, при укрепване и усъвършенстване на инфраструктурата на капиталовия пазар, ще бъде предпоставка за възстановяване на капиталовия пазар.

(C) Нужда и управление на "Сребърен фонд"

България е на челно място в света по застаряващо население. Гарантирането на устойчивостта на пенсионната система няма как да стане с депозит в централната банка с доходност по-ниска от 1% годишно. Естествено е да се очаква по-висока доходност от инструменти с по-висок риск от депозитите – парични инструменти, облигации и акции. Инвестиционния хоризонтът на подобен фонд е дългосрочен, така че високо тегло на акциите в портфейла е положителна възможност.

Основните ми критики към чл. 13 на ЗДФГУДПС, даващ инвестиционната рамка на фонда са в твърде ограничените максимални лимити за облигации и парични инструменти, липсата на възможност за инвестиции в суровини и забраната за инвестиции в ценни метали и сертификати върху тях. Инвестиционният портфейл би следвало да е съобразен с икономическите цикли. Зададените рамки на портфейла на Сребърния фонд, рефлектират разбиране у законодателя за икономика в постоянен възход, което не е реалистично. Всеки инвестиционен инструмент има своята роля в различените фази от икономическия цикъл. С цел извличане на максимално висока доходност на подобен портфейл е необходимо сериозно преразглеждане на ограниченията в чл. 13 на закона.

В допълнение ако стремежът на законодателя да избегне местната икономика, с цел да се презастрахова от „влияние” на местни агенти е породило забраната за инвестиции в инструменти на дружества регистрирани в страната, редно е било да се помисли и за инвестиционното значение на активи свързани с българската икономика. В този ред на мисли е обезателно да се забранят / ограничат и инвестиции в компании и икономики, които са силно обвързани с България (напр. банки с дъщерни дружества в страната) и чиито активи са във висока корелация с местната икономика. В противен случай можем да наблюдаваме липса на диверсификационен ефект от международно инвестиране, каквато наблюдавахме в края на 2007 и началото на 2008 г.

(C) Как бизнесът може да допринесе за развитието на икономиката?

Краткия отговор на този въпрос е като инвестира в проекти с висока добавена стойност.

По-задълбочен отговор би изисквал от компаниите да редуцират инвестициите с ниска възвращаемост, особено тези свързани с внос на неефективни псевдо-инвестиционни стоки. Увеличаване на качеството на продукцията и услугите, чрез инвестиции в съвременни технологии, развитие на човешките ресурси и изграждане на бизнес-ориентирани изследователски центрове са част от въпиющите нужди на икономиката ни.

Нека не забравяме и дългосрочните ефекти от опазването на околната среда, които освен инвестиция в социален престиж са и инвестиция в бъдещето на потомците ни.

Казано на по-достъпен език: Нерационално е да се купуват излишно-луксозни леки автомобили вместо производствени машини; Необходимо е освен да се изпращат собствените деца в елитен чуждестранен университет, мениджмънта на компаниите да участва активно в създаването на програми, съвместно с училища и университети, за професионално обучение и развитие – професионалистите трябва активно да участват в процеса на възпроизводство на кадри; По-добре е да се инвестира в разработването на технологии, отколкото да се внасят стари такива.

Необходимо е да се осъзнае, че в дългосрочна перспектива опазването на околната среда е равносилно на оцеляване. Оцеляване както физически за хората, така и за техните бизнеси. Ако дискусията за глобалното затопляне има известна емпирична съпротива, то дискусията за катастрофалното екологично „пришествие”, тегнещо над всички нас: клиенти, служители и капиталисти, е на път да бъде изпреварена от самото „пришествие”.

(C) Застраховка финансов риск - хедж инструмент за бизнеса

Фундаментално разбиране в управлението на компании е, че всеки бизнес би трябвало да поема само тези рискове, които познава и управлява добре. Застраховането на финансови загуби е вид хедж инструмент, който бизнесът може активно да използва за прехвърляне на кредитен риск и риск на насрещна страна върху трети лица – застрахователни компании. При правилна оценка на риска, рационално ценообразуване и добра диверсификация, с цел недопускане на систематичен риск, подобни инструменти биха били полезни за реалната икономика. Допълнителен положителен ефект от подобен вид продукти е увеличаване на прозрачността в икономиката.

Паралелно с предимствата на подобни инструменти, следва да се оценят правилно и редица специфики: съществуват ли адекватно, адаптирани продукти за нашия пазар; има ли квалифицирани актюери и застрахователни брокери, които да имат отлично разбиране за кредитен риск и риск на насрещна страна; конкурентни ли са премиите по застраховките спрямо други финансови продукти, които могат да прехвърлят тези рискове върху трети страни.