(C) Нужда и управление на "Сребърен фонд"

България е на челно място в света по застаряващо население. Гарантирането на устойчивостта на пенсионната система няма как да стане с депозит в централната банка с доходност по-ниска от 1% годишно. Естествено е да се очаква по-висока доходност от инструменти с по-висок риск от депозитите – парични инструменти, облигации и акции. Инвестиционния хоризонтът на подобен фонд е дългосрочен, така че високо тегло на акциите в портфейла е положителна възможност.

Основните ми критики към чл. 13 на ЗДФГУДПС, даващ инвестиционната рамка на фонда са в твърде ограничените максимални лимити за облигации и парични инструменти, липсата на възможност за инвестиции в суровини и забраната за инвестиции в ценни метали и сертификати върху тях. Инвестиционният портфейл би следвало да е съобразен с икономическите цикли. Зададените рамки на портфейла на Сребърния фонд, рефлектират разбиране у законодателя за икономика в постоянен възход, което не е реалистично. Всеки инвестиционен инструмент има своята роля в различените фази от икономическия цикъл. С цел извличане на максимално висока доходност на подобен портфейл е необходимо сериозно преразглеждане на ограниченията в чл. 13 на закона.

В допълнение ако стремежът на законодателя да избегне местната икономика, с цел да се презастрахова от „влияние” на местни агенти е породило забраната за инвестиции в инструменти на дружества регистрирани в страната, редно е било да се помисли и за инвестиционното значение на активи свързани с българската икономика. В този ред на мисли е обезателно да се забранят / ограничат и инвестиции в компании и икономики, които са силно обвързани с България (напр. банки с дъщерни дружества в страната) и чиито активи са във висока корелация с местната икономика. В противен случай можем да наблюдаваме липса на диверсификационен ефект от международно инвестиране, каквато наблюдавахме в края на 2007 и началото на 2008 г.

(C) Как бизнесът може да допринесе за развитието на икономиката?

Краткия отговор на този въпрос е като инвестира в проекти с висока добавена стойност.

По-задълбочен отговор би изисквал от компаниите да редуцират инвестициите с ниска възвращаемост, особено тези свързани с внос на неефективни псевдо-инвестиционни стоки. Увеличаване на качеството на продукцията и услугите, чрез инвестиции в съвременни технологии, развитие на човешките ресурси и изграждане на бизнес-ориентирани изследователски центрове са част от въпиющите нужди на икономиката ни.

Нека не забравяме и дългосрочните ефекти от опазването на околната среда, които освен инвестиция в социален престиж са и инвестиция в бъдещето на потомците ни.

Казано на по-достъпен език: Нерационално е да се купуват излишно-луксозни леки автомобили вместо производствени машини; Необходимо е освен да се изпращат собствените деца в елитен чуждестранен университет, мениджмънта на компаниите да участва активно в създаването на програми, съвместно с училища и университети, за професионално обучение и развитие – професионалистите трябва активно да участват в процеса на възпроизводство на кадри; По-добре е да се инвестира в разработването на технологии, отколкото да се внасят стари такива.

Необходимо е да се осъзнае, че в дългосрочна перспектива опазването на околната среда е равносилно на оцеляване. Оцеляване както физически за хората, така и за техните бизнеси. Ако дискусията за глобалното затопляне има известна емпирична съпротива, то дискусията за катастрофалното екологично „пришествие”, тегнещо над всички нас: клиенти, служители и капиталисти, е на път да бъде изпреварена от самото „пришествие”.