(C) Промяна в МЗР - може би! Влияние - едва ли!!

Централната банка взе решение да намали изискванията за минимални задължителни резерви от 12% на 10%. При валутен борд, това е единственото монетарно оръжие със съществено влияние върху финансовата система в ръцете на БНБ за контрола на паричното предлагане.

За по-точно анализиране на последствията от това решение трябва да е ясно дали тази мярка е временна, антикризисна или принципно решение на централната банка.

Един потенциален пряк ефект ще е освобождаване на ликвидни средства в банковата система и частично понижаване на краткосрочните лихви по депозити. Моите лични опасения са, че много малка част от тези близо 1 млрд. лв. ще подкрепят реалната икономика под формата на корпоративни кредити, за да окажат сериозен тласък в приходната част на банките. Още по-малко вероятно е жадните за ликвидност банки да инвестират тези средства в капиталови инструменти. Крайният ефект ще е по-скоро стабилизиране на междубанковия пазар и евентуален отлив по финансовата сметка.

(C) Фискална антикризисна панацея

България не разполага с гъвкава монетарна политика, ако въобще разполага с такава. Това прави фискалната експанзия основен фактор при стабилизирането на икономиката по време на икономическа криза.

Дилемата на управляващите е повече от драматична. Първата опция е да се налеят средства в рационални бизнес проекти, но през ръждясал административен апарат с потенция за корупционни практики. Вторият вариант е да се намали данъчното бреме, като по този начин се освободят средства за харчене в нерационалните консуматори - домакинствата, макар това да поощрява частично заетостта.

Ceteris Paribus, по-разумната опция за страната ни в дългосрочен план е инвестиране в национално значими проекти като образование, инфраструктура и възобновяеми енергийни източници.

Могат ли обаче политиците да смажат административния капацитет и да преглътнат предизборните тактики в интерес на стратегическото развитие на България?

(C) Акции vs. Инфлация

Погледнато исторически капиталовият пазар в България превъзхожда инфлацията с 3-5 процентни пункта. Историята обаче не повтаря събитията и 2008 беше ярък пример за изключение, в което инфлацията разгроми капиталовия пазар.

Предвид ръста на цената на заемния ресурс и драстичното свиване на кредитирането, инфлацията през 2009 ще се забави до едноцифрена скорост. Ограниченото кредитиране и високите лихви обаче ще обезкървят бизнес субектите, които са задлъжнели или които са планирали ливъридж експанзия.

Победители през 2009 ще са компаниите, които разполагат с квалифициран персонал, предлагат независими от икономическите цикли продукти и са ниско задлъжнели или са успели да договорят приемливи кредитни условия.