(B) Събуждане - блиц интервю за Дарик Финанс

Кога ще се събуди БФБ? С края на отпуските и началото на септември или на по-късен етап от годината?

Със сигурност ще има някакво раздвижване на БФБ, но не бива да забравяме, че големите обеми, оборотите и значителните промени идват водени от екзогенните фактори. По-скоро трябва да възстановим политическото и икономическото доверие в нашата икономика и политика, за което аз не съм сред големите оптимисти.

В същото време е много важна и ситуацията навън, не зависи само от нас. Дори да сме в отлична форма, трябва да предоставяме значително по-добри условия за инвестиции, за да ни обърнат внимание.

Наскоро попаднах на проучвания, в които водещи американските анализатори твърдят, че до месец юли 2009 година ще фалират още американски банки. Сумарно, очакванията са за отписани активи в порядъка 1 до 2 трилиона долара. Това означава до 1-2 трилиона изчезнали средства от икономиката - средства, които практически спират да обслужват икономиката.

При това положение външният фактор едва ли ще окаже значително влияние.

А може ли де се очаква активизиране на местните инвеститори, които разполагат със свободни средства и биха искали да ги вложат при така оформилите се ниски нива на акциите?

По отношение на местните инвеститори, има свободни средства, така нареченият sideline cash, който стои и чака момента за влизане на пазара, но кога ще влезе този кеш, коректно е да попитате колегите от фондовете.

Може би раздвижването ще се случи септември – октомври. Като цяло очаквам нещата на българския капиталов пазар да продължат още леко надолу, но за малко. Върху някои колеги все още ще има натиск, имам предвид фондовете, и този натиск ще потисне още малко пазара.

Предполагам, че ако макроданните се стабилизират и големите компании покажат резултати за четвъртото тримесечие, това вече може да започне да изтегля нещата напред. Но чисто психологически мисля, че първите отчети на 2008-ма година ще са по-решаващи, защото има една такава логика - тя годината така или иначе е тръгнала на зле, да изкараме лошите новини сега, а догодина хем ще имаме скрит резерв, хем ще зарадваме пазара с по-добри новини.

Често мениджърите на публични компании показват такава логика.

(C) Петролът, Акциите и БФБ

Взаимоотношението между цената на срочен пазар на петрола и долара по правило е обратнопропорционална. Очевиден фактор бе поевтиняването на долара на САЩ до $1.60 спрямо евро. Част от поскъпването на петрола се дължи именно на този доларов ефект.

Поскъпването на долара разбира се е фактор, който дава спокойствие на американските инвеститори и би могъл да ги подтикне към експанзия на развиващите се пазари. Разбира се отчитайки по-високите рискови на развиващите се пазари, това едва ли би станало мигновено. Още повече, че очакванията за лоши макро-данни свързани с ипотечната криза все още са преобладаващи, а това едва ли би развързало кесиите на големите институционални инвеститори. Не бива инвеститорите да разчитат единствено на цената на петрола като съществен фактор върху глобалната ликвидност, за да предприемат инвестиционни решения, както в България, така и извън страната. Този фактор е изключително волатилен и промените, както при повишаване, така и при понижаване се развиват с еднакъв магнитут.

(R) Конвертируеми облигации и Привилегировани акции

Коктейлът от макро-икономически и финансови данни е забъркан с множество горчиви съставки, които остават в инвеститорите, тръпчив вкус: стагфлиращата американска икономика, ръстът на цените на горивата, обедняващите потребители, инфлационният циклон в Европа, забавянето на продажбите на дребно и последно, но не по значение, отсъстващата липса на доверие на пазарите. Понижената рискова толерантност, породена от кризата е може би явлението, което ни връща към тангентата на рационалността, където страхът балансира алчността. Отрезвяването на инвеститорите, дойде в следствие на стагфлацията в американската икономика, развиваща се в паралел с глобалната финансова криза, породена от пукането на балона с ипотечните облигации и поведе пазарните участници към по-ниско рискови инвестиции ... поне за сега.

С цел по-добро разбиране на състоянието на глобалните пазари, би следвало да погледнем към неговият генезис, който се базира на високата рискова толерантност на финансовите институции и алчността за собственост на американските потребители. В допълнение, трябва да отчетем и приносът на отделите за структурирани продукти, ипотечните брокери, агенциите за кредитен рейтинг и не на последно място регулаторните институции. Колосалната нужда за набиране на финансови средства породи изграждането на огромна инвестиционна мрежа. Всяка брунка в тази мрежа бе наясно с рисковете от начинанието, но бе убедена в способността си да прехвърли или смекчи тези рискове. Твърде скоро обаче се оказа, че има погрешно разбиране на риска, като такъв, какъвто го познаваме, което бе и причината за уволнения на близо 100,000 високо-образовани финансови професионалисти и отписани вземания на банковата система за близо $400 милярда. Очакванията за загуби надхвърлящи $1 трилион, без това да отчита негативното влияние върху застрахователните компании, монолайн застрахователите, собствениците на недвижими имоти, здравето на финансовата система и др.

Отчитайки екстремната волатилност и потъващото доверие към глобалните облигационни и капиталови пазари, инвеститорите и професионалистите от бизнеса трябваше да се справят в една нова реалност на риск и доходност. Впрягайки волатилността на пазарите чрез инкорпорирани опции в конвертируеми облигации, инвеститорите могат да очакват спокойно преминаването на рецесионната буря и с нетърпение да посрещнат икономическият бум след това изоставяйки инструментите с фиксирана доходност и прегръщайки потенциалът за ръст, който предоставят капиталовите инструменти. Разбира се подобна опция предлагат и привилегированите акции, чрез които може да притежаваме своята част от компанията, без да понасяме с пълна сила високият риск от разклатените фундаменти на компаниите, ... поне за известно време.

Ето и някои от причините поради, които инвеститорите биха предпочели конвертируеми облигации и / или привилегировани акции в бурните понастоящем финансови морета.

Конвертируеми облигации

Конвертируемите облигации, привличат компаниите издатели с по-ниското купонно плащане, което обикновено и намалява данъчните задължения на емитента, не изисква обезпечаване с парични средства и предотвратява размиване на основния капитал.

Всички тези предимства увеличават своето значение в периоди на по-високи спредове и пренасочване на ресурсите към висококачествени активи.

При настоящите нива на лихвите, издаването на конвертируема облигация, би спестило 300-400 базисни точки купонни плащания. (2)

За инвеститорите конвертируемите облигации предлагат времева опция, даваща им право да изчакат по-добри ценови нива, обикновено по-висок доход от купона спрямо дивидентното плащане на акциите, ограничение на загубата и разбира се защита на стойността на инвестицията при промяна на лихвените нива.

В последното тримесечие на 2007 г, американските и европейските конвертируеми облигации отбелязаха нарастване с 25 процента спрямо същия период на 2006 година. Тези ценни книжа осигуриха убежище за инвеститорите от ипотечната криза, която причини повишаване на цената на заемните ресурси до най-високи нива за последните пет години. ⁽³⁾

Привилегировани акции

Причините поради, които привилегированите акции биха се оказали финансово атрактивни за компаниите издатели са по-ниските лихвени плащания, обикновено с право на задържане на изходящите парични потоци в трудни за компанията времена, предварително известни парични потоци, по-нисък ливъридж и обикновено включена кол опция. Още повече, че привилегированите акции, се признават от повечето регулатори за капитал от първи ред, което осигурява допълнителна капиталова стабилност и адекватност на банките и позволява „закърпване” на баланса при кредитни загуби и отпивания на активи.

Тягостните условия на набиране на капитал доведоха много компании до идеята за издаване на привилегировани акции. Издателите трябваше да предложат наистина атрактивни условия, за да продадат тези по-големи от обикновено емисии. Това с пълна сила важеше и продължава да важи за финансовия сектор, където повечето от новите емисии имат висока купонна лихва и някои включват опция за конвертиране в обикновени акции. Скорошни емисии на привилегировани акции като тези на Банк ъф Америка ($6 милиарда), Мерил Линч ($2.7 милиарда), Ваковиа ($3.5 милиарда) и Лимън Брадърс ($4 милиарда), само потвърдиха пренасочването на предпочитанията на декапитализирания банков сектор. ⁽⁴⁾

За инвеститорите, привилегированите акции обикновено предлагат времева опция за изчакване на по-добри ценови нива, частично ограничение на загубите, предварително известен паричен поток и много често данъчни облекчения за получения дивидент.

Сравнявайки средния процент по скорошните емисии на привилегировани емисии, който е близо до 8.0%, спрямо дългосрочната доходност на широкия индекс – 10.5%, не можем да пропуснем разликата от 250 базисни точки дисконт в полза на издателите. От друга страна ако сравним последните три години на същия индекс, доходността е близо 5.5%, което сравнено с 8.0 % доходност от привилегированите акции е близо 250 базисни точки по-малко атрактивно предложение. Въпреки това, средностатистическия инвеститор е доволен да получи по-ниска доходност в замяна на гарантирана минимална доходност и потенциал за ръст заложен в опцията. Във същото време средностатистическия издател на емисията е склонен да приеме по-ниските в сравнение с обикновените акции, плащания, като предлага опцията да изкупи от своите инвеститори съответната емисия при по-добри времена.

Доказателство за увличането по конвертируеми облигации и привилегировани акции на капиталовите пазари може да бъде открито в тенденциите за през последните няколко години, ако те бъдат сравнени с резултатите от емисиите на облигации и акции, съответно.

Преглед на данните на SIFMA разкрива сериозна преднина на конвертируемите облигации, които демонстрират ръст на новите емисии за периода 2005-2007 година, от близо 80% ⁽⁵⁾*, докато обикновените корпоративни облигации показват едва 27% ръст за същия период. Не толкова диаметрални, но значително различни са темповете на ръст и на пазара на привилегировани акции, чийто годишен ръст на нови емисии възлиза на 13.5%, в сравнение със 7% ръст при емисиите на собсвен капитал за периода 2005 – 2007 година. ⁽⁵⁾ **

Опитвайки се да погледнем за миг напред във времето, аз вярвам, че идните шест до дванадесет

месеца, малцина ще наблюдават продължителен ръст в цените на обикновените акции, тъй като реалните марджини биват свивани от инфлацията, продажбите спадат, а лихвените нива очаквано нарастват. Това между другото намери отражение в първите отчети за полугодието на американските и европейските компании.

Още по-малко инвеститори биха посмяли да стимулирали пазарите на структуриран продукти и деривати, тъй като несъмнено ще влошат настоящата ситуация. Ето защо настоящата пазарна рамка на умерен-риск-умерена-доходност осигурява възможност за ръст, при инструментите с инкорпорирани опции, които абсорбират риска, като конвертируемите облигации и привилегированите акции.

⁽²⁾ www.reuters.com

⁽³⁾ www.bloomberg.com

⁽⁴⁾ www.en.wikipedia.org

⁽⁵⁾ www.sifma.org

* данни на Securities Industry and Financial Markets Association (SIFMA) и Reuters

** данните за м. 11 и 12, 2007 г., са прогнозни // номинален ръст на обема